Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Харесва ли ти манастирът ни? — попита послушницата, когато Корбет спря, за да разгледа един голям кръст, изпълнен във византийски стил.
— Много е красив — отвърна кралският пратеник.
— Приемаме само жени с благородно потекло — дъщери или вдовици на знатни люде — обясни послушницата. — Те ни носят добри пари, а и печалбите от овцете също не са за пренебрегване.
Корбет си спомни стадата, които беше видял сред пустошта.
— Значи манастирът ви изнася вълна, така ли? — попита той.
— О, да, пращаме пълни каруци до Уитстабъл, Бостън, Бишопс Лин и Хъл — каза наперено послушницата. — Вълната ни е с отлично качество и фламандските тъкачи много я търсят.
Кралският пратеник хвърли още един възхитен поглед към разпятието и последва водачката си по още разкошно обзаведени коридори до покоите на домина Сесили. Игуменката, която изглежда се зарадва на посещението му, поръча да им донесат вино и сладкиши, след което придружи госта си до едно подобно на трон кресло, разположено пред бумтящия в камината огън. Корбет седна и огледа помещението. Дори спалнята на кралицата в Уестминстър не можеше да си съперничи с разкоша тук — стаята беше украсена с вълнени килими, гоблени, в които проблясваха златни нишки, сребърни маслени лампи, свещници, инкрустирани със скъпоценни камъни, картини и сребърни съдове.
— Преди да си ме попитал, сър Хю — започна домина Сесили, поставяйки чаша вино пред посетителя си, — нека ти кажа, че ние, монахините от „Кръст Господен“ не даваме обет за бедност. В нашия манастир държим на добродетелността и на молитвата и предоставяме на жените с благородно потекло така необходимото им в този жесток свят убежище.
Корбет благодари и се взря в огъня. Подобни манастири — построени благодарение на щедри дарения и поддържани с помощта на постоянен поток от доходи — се срещаха доста често.
— Откога съществува манастирът? — попита кралският пратеник.
— Манастирът е учреден от прадядото на сър Саймън, а сградата е била завършена през 1220 година. Аз съм петата му игуменка и общността ни се състои от шейсет монахини.
— А какво е отношението на общността ви към Пастирите? — попита Корбет полушеговито, докато игуменката елегантно се настаняваше в големия си тапициран стол. — Не ги ли смятате за ваши съперници?
Домина Сесили поклати глава.
— Разбира се, че не. Помагаме на Пастирите с каквото можем. Пък и те ни вършат страшно много работа. Не ни създават никакви проблеми.
— А чухте ли за убийството на Марина? — попита изведнъж кралският пратеник.
Игуменката кимна.
— Разбира се. Горкото момиче. Преди да отиде при Пастирите, бе проявила желание да дойде при нас като сестра-мирянка, но… — домина Сесили елегантно сви заоблените си рамене, а мъката, която се изписа по лицето й, беше толкова фалшива, че при други обстоятелства Корбет би се изсмял.
— Мастър Мънк посети ли манастира?
— Да, тази сутрин.
— Защо?
— Дойде да поговорим за помощника му, Сердик Ликспитъл — онзи, който беше намерен убит на брега.
— И? — попита сухо Корбет.
Домина Сесили се смути.
— Ами попита ме дали Ликспитъл е идвал тук в деня на смъртта си. Казах му, че е идвал — игуменката се заигра с диплите на вълненото си расо. — Не остана дълго обаче. Изобщо Ликспитъл беше голям досадник — монахините често го виждаха да язди по брега и да се взира в морето. Мастър Мънк не беше по-различен.
— Може би нещо ги е притеснявало — предположи кралският пратеник.
— Какво например?
— Ами например смъртта на една от монахините — сестра Агнес. Нали тя беше паднала от скалите?
Игуменката видимо се разтревожи.
— Това беше нещастен случай! — рязко отвърна тя.
— Но какво, за Бога, е можела да прави сестра Агнес на брега на морето посред нощ? — настоя Корбет.
— Нямам представа. Това тук е манастир за благородни дами, сър Хю, не затвор. Разбира се, гледаме да се пазим от натрапници, но не спираме сестрите да ходят където пожелаят. Може би сестра Агнес е била излязла на разходка, но това е само предположение.
— На разходка на върха на брулените от вятъра скали? — попита невярващо кралският пратеник. — Посред нощ?
Домина Сесили разпери малките си, пухкави пръстчета.
— Сестра Агнес беше много смела жена.
— Каква длъжност заемаше в манастира?