Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Размахът им бе 2,6 метра, върховете им бяха завити нагоре, а в издутия си център (който покриваше парашут) имаха шест реактивни двигателя, работещи с компресиран въздух, които можеха да се използват за поддържане на кръженето в условията на липса на възходящи течения.
Уест се спускаше от небето под 45-градусов ъгъл, тялото му разсичаше въздуха.
Смъртоносният бряг се приближаваше застрашително.
Извисяващи се жълтеникави скали се изправяха срещу равното синьо море. Гигантски, непоклатими. Вълните се разбиваха в тях неумолимо и експлодираха в гейзери от пръски.
Уест бързо се снишаваше и наближаваше пределната при свободно падане скорост от 180 км/час. На 250 метра височина…
… внезапно пое обратно нагоре и влезе в по-бавен и спокоен режим на планиране.
Уест се рееше на стотина метра над вълните на Средиземно море, успоредно на масивните скали.
Намираше се в близост до границата между Тунис и Либия — абсолютно необитаемо място от северноафриканското крайбрежие. Зад скалите започваха широки пясъчни равнини. На около километър в сушата равнините се опираха в планинска верига, съставена от няколко отдавна изгаснали вулкана. Тя също се простираше успоредно на бреговата линия.
Земя, лишена от живот. Запустяла. Потискаща. Място, където растителността няма шанс да оцелее.
Уест оглеждаше внимателно скалите, търсеше формации, които да наподобяват тризъбци.
След известно време загуби естествената подемна сила и включи двигателите със сгъстен въздух. С остро изсъскване те го издигнаха на по-голяма височина, с което времето за планиране се удължаваше.
След нови четиридесет минути — и три допълнителни тласъка на двигателите — Уест най-сетне ги видя.
Два скални острова, разположени на петдесетина метра от вертикалната скала по брега. Очертанията напомняха за трипръста ръка, сочеща нагоре.
Или тризъбец.
И то два.
Скалата зад двата тризъбеца изглеждаше абсолютно непристъпна — вертикална и насечена, горната й част беше надвиснала над основата. Изключително трудна за катерене.
— Магьосник! — проговори Уест в микрофона. — Намерих ги!
След час „Халикарнас“ кацна на пясъчната равнина и от търбуха му по рампата изпълзя ландроувър с четириколесно задвижване. След това самолетът излетя и закръжи на сто и петдесет километра на юг.
Екипът се придвижи с подскачащия по неравностите ландроувър към надвисналата над двата тризъбеца скала. Бяха седмина, понеже Фъзи бе останал в „Халикарнас“ със Скай Монстър и Хор. Дългоух обаче бе дошъл и благодарение на коктейл от обезболяващи можеше да се движи почти като здрав.
Стриктно казано, намираха се в Тунис. Пейзажът бе пуст и сух. На осемдесет километра във всички посоки нямаше други човешки същества.
В действителност все едно се намираха на луната: плоски пясъчни равнини, тук-там дупки на метеоритни кратери и разбира се, веригата планини, охраняваща идването до това място откъм суша.
— Не знам дали ви е известно — каза Дългоух, — но „Междузвездни войни“ е сниман в Тунис. Говоря за сцените на Татуин.
— Вече разбирам защо — отговори Уест, без да откъсва очи от морето. — Обстановката е направо извънземна.
Магьосника се приближи до него и му подаде компютърна разпечатка.
— Ето единственото упоменаване в моята база данни за Убежището на Хамилкар. Това е надраскана на ръка скица, намерена в къщата на работник в Александрия — египтянин, който сигурно е работил на Убежището на Хамилкар.
На папируса беше нарисувана скица:
Беше трудно да се прецени какво е изобразено. На всичко отгоре изображението на конструкцията беше отрязано отгоре и отдолу.
— Акведукти и охранителни кули — каза Уест, — както и запълнен изкопен тунел. Господи… това трябва да е огромно. — Той огледа околния пейзаж, но не виждаше нищо по-различно от безлична пустиня и труднодостъпен бряг. — Но ако е толкова голяма, къде, по дяволите, се намира?
Отново погледна разпечатката:
— „Стеснението между двата тризъбеца“ — прочете той на глас. — Намерихме двата тризъбеца, така че тук трябва да има и „стеснение“. Но не виждам такова. Виждам бряг — плътна скална стена.