Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
И се залови да рови из свитъците, а през това време Уест въведе в компютъра превода на Лили и го разпечата.
В този момент в салона влезе Стреч, веднага забеляза оживлението и попита:
— Какво става?
— Май имаме развитие — съобщи Уест и прочете един ред от превода: — „Знаменития Сотеров дом на Музите“. Домът на музите е музей или както са казвали на гръцки „музейон“. Сотер бил Птолемей I. „Сотеровият дом на Музите“ е Александрийската библиотека, известна иначе като „Музейон“.
— Значи — обади се Мечо Пух — ще намерим „основата, която е била връх“ на Фара в „най-дълбоката крипта“ на Александрийската библиотека, някъде сред споменатите трудове, каквото и да означава това. Мислех, че библиотеката е била унищожена още в древността.
— Така е — каза Зоуи, която бе влязла в салона. — От римляните през 48 година преди новата ера. Това тогава бил центърът на цялото познание в древния свят, там се съхранявали над 700 000 ръкописа, заедно с трудовете на най-великите мислители в човешката история, а римляните я изравнили със земята. — Зоуи хвърли поглед на превода. — Господи!… Вижте само тези имена. Това е като азбучник на най-големите умове на човечеството: Ератостен е изчислил обиколката на Земята, Хипарх е направил карта на съзвездията, Архимед е бил несекващ генератор на изобретения, а Херон пък е изобретил зацепените зъбни колела и дори създал прототип на парна машина две хиляди години преди да се е родил Джеймс Уат.
— А сега? — поинтересува се Мечо Пух.
Зоуи въздъхна:
— Библиотеката я няма. Отдавна лежи погребана под съвременна Александрия. Знае се къде е била някога и египетското правителство дори наскоро построи нова библиотека, недалеч от старата й площадка, но римляните свършили работата си добре. Точно както изтрили Картаген от лицето на земята стотина години преди това, така унищожили и библиотеката. Не е останала и една тухла от нея, да не говорим за крипта или ръкопис.
— Но ако всички ръкописи са били унищожени, какво ще правим?
— Много наистина са били унищожени, но значителна част били изнесени от Библиотеката преди нашествието на римляните. Те уж били отнесени на тайно място, дълбоко в Атласките планини, но до ден-днешен никой не е успял да го открие. Поне официално.
На последното изречение Зоуи погледна косо към Уест и Магьосника.
— Не всеки смята, че е длъжен да рапортува пред света, когато намери нещо интересно — каза Уест.
— Какво?! — Мечо Пух се извърна в седалката си към ръкописите: Магьосника усърдно продължаваше да рови из тях. — Да не би тези ръкописи…
— Аха! Ето го! — триумфално възкликна Магьосника.
И извади някакъв ръкопис. Изработката му бе изящна — богато украсени накрайници за развиване, плътен кремав на цвят пергамент.
Магьосника го разви и прочете.
— Хмм… Гръцки текст. Почеркът съвпада с този от другите известни ръкописи на Евклид. Той, за ваше сведение, е създателят на равнинната геометрия — система с „х“ и „у“ координатни оси, която днес наричаме Евклидова геометрия. Този ръкопис несъмнено е написан от него, а заглавието му просто е „Инструкции“. Което го прави „Евклидови инструкции“, предполагам.
— И какво пише в него? — не се сдържа Мечо Пук.
Магьосника отново прегледа ръкописа.
— За мен просто преповтаря някои от по-обикновените открития на Евклид. Няма никакво споменаване на Чудеса или на Златния пирамидион.
— Проклятие — изруга тихо Уест.
— Мамка му — допълни Зоуи.
— Момент… — Магьосника вдигна ръка. — Я вижте това…
Беше разпънал целия ръкопис и говореше за малка бележка в самото дъно на пергамента, съвсем близко до снаждането с долния накрайник.
Там имаше няколко реда ситно изписан текст, но не на класически гръцки, а на друг език: клинообразното писмо на Словото на Тот.
— Лили? — Уест я погледна въпросително.
Лили погледна текста за момент и зачете на глас:
— Основата е свалена преди нашествието на римляните и е отнесена в Забравеното убежище на Хамилкар. Следвай по Смъртоносния бряг на финикийците до стеснението между двата тризъбеца, където ще се изправиш пред по-лесния вход за Шестия шедьовър на Великия архитект. Седмият лежи там открай време.