Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Окей… спускайте ме бързо! — извика той в микрофона.
Желанието му бе изпълнено — хората му горе освободиха макарата на лебедката и Уест се понесе надолу.
Потъна под повърхността…
… и го видя почти веднага.
Вертикалната скала продължаваше под повърхността, но на шест метра дълбочина в нея имаше нещо, което несъмнено бе дело на човешка ръка: огромен квадратен отвор. Беше просто необятен — заедно с иззиданата си рамка отворът в скалата изглеждаше като врата на самолетен хангар.
В горната част беше изгравиран познатият символ:
— Приятели — каза Уест в микрофона. — Намерих входа. Сега ще видя какво има вътре.
Уест запали фенерчето за подводна работа „Принстън-Тек“ и се насочи с помощта на плавниците в подводния проход, оформен между стени от гранитни блокове.
Не му се наложи да плува дълго.
След десетина метра се озова в доста по-широко място… и веднага почувства силно подводно течение. Изплува в тъмнина.
Макар да не можеше да надникне отвъд обхвата на фенерчето, усещаше, че се намира в единия край на затворено помещение с голям обем.
Заплува наляво, като преодоляваше тегленето на течението, и стигна до малък каменен перваз. Изтегли се върху него, стъпи на здрава основа и веднага изстреля във въздуха осветителна ракета.
Яркото кълбо раздра тъмнината, литна на седемдесетина метра и освети всичко.
— Дево Марийо… — прошепна Уест.
В същия момент останалите гледаха напрегнато надолу от ръба на скалата и чакаха да чуят нещо от Уест.
Изведнъж гласът му се разнесе с пукота на радиошум в слушалките им:
— Вътре съм. Слизайте и се пригответе за изненадата на живота си.
— Разбрано, Ловецо — каза Зоуи. — Идваме.
Лили стоеше малко встрани от групата, с гръб към морето, загледана през равнината.
Всички започнаха да подготвят леководолазното си оборудване… и в този момент тя се обади:
— Какво е това?
Всички се обърнаха…
… и видяха товарен самолет С-130 „Херкулес“ с ленив вираж да се насочва към тях и от него да се изсипват десетина малки черни неща.
Нещата полетяха надолу в добре координирани спирали.
Парашути… Войници на парашути.
Насочваха се към тях — към ръба на скалата.
„Херкулес“-ът се спусна и кацна на равнината на няколко километра източно, близо до един от по-големите метеоритни кратери там.
Магьосника вдигна мощния бинокъл пред очите си и го насочи към самолета.
— Американска маркировка. Господи! Това е Джуда!
След това извъртя бинокъла нагоре към десантната група над главите им.
Не беше необходимо много да увеличава образа, за да различи окачените през гърдите на парашутистите автомати „Колт Командо“ и черните шлемове на главите им.
— Това е Калис с неговата ГЕС-група! Нямам представа как, но американците ни намериха. Всички, бързо! Слизайте по въжето… В подводната пещера. Веднага!
Точно след шест минути на мястото, където допреди малко бе стоял Магьосника, стъпиха американски ботуши.
Кал Калис.
Пред него бе изоставеният ландроувър и пуснатото от лебедката му въже — стигаше 120 метра по-долу до разбиващите се вълни.
Кал надникна през ръба точно навреме, за да види как последните двама души от екипа на Уест изчезват под водата.
Включи микрофона.
— Полковник Джуда, тук Калис. Изпуснахме ги за малко пред подводния вход. Смятам, че е наложително да ги последваме веднага. Повтарям: наложително е да ги последваме веднага! Какво ще наредите?
— Започнете преследване — заповяда студеният глас. — Инструкциите са както преди: можете да убиете всеки, с изключение на Уест и момичето. Ние ще проникнем през другия вход.
Хората на Уест изплуваха на повърхността в тъмната пещера зад фалшивата скала.
В мига, в който подаде глава над водата, Магьосника извика:
— Уест! Неприятности! Американците са по петите ни!
Уест помогна на хората си да излязат от водата и да стъпят на тесния каменен перваз отляво.
— Как? — бяха първите му думи към Магьосника.
— Не знам. Нямам представа.
Уест се намръщи.
— Ще го разберем по-късно. Хайде… Мразя да бързам през неизвестна система от капани, а сега се налага да правим точно това. Огледай мястото…