Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Магьосника вдигна поглед, за да обхване затвореното пространство, в което се намираха, и ахна:
— О, боже!
Магьосника гледаше онемял от удивление. Същото се отнасяше и до другите.
С неподражаема целеустременост Имхотеп VI бе построил покрив над образуваното по прищявка на природните сили стеснение и го бе превърнал в уникална пещера.
Не беше особено широка, може би двайсетина метра средно, но стигаше до петдесет в най-широката си част. Само че бе дълга, изключително дълга. Осветена от няколко продължаващи да горят осветителни ракети, пещерата се извиваше като подземна пропаст, дълга може би няколкостотин метра.
Страничните й стени бяха стръмни, почти вертикални, и потъваха във водата. В горната си част бяха покрити с масивни гранитни греди — всяка с размерите на калифорнийска секвоя — положени една до друга хоризонтално през отвора на стеснението и фиксирани на местата си в специално издълбани гнезда в горния ръб.
Гранитният таван беше покрит с дебел слой пясък, запечатал отгоре всички следи.
Екипът на Уест стоеше с гръб към стената, която затваряше стеснението откъм морето. Сто и двайсет метра висока — величествена конструкция, плътна и масивна, а от вътрешната й страна гигантските гранитни блокове, от които се състоеше, не бяха маскирани да изглеждат като част от скалния масив. Отвътре стената си изглеждаше просто като масивна зидана стена.
Най-важно за Уест и екипа му обаче бе какво се намира зад тази стена.
Скритата под покрив вертикална пукнатина в скалата.
Във вертикалните скали от двете страни на централния канал в пукнатината имаше два тесни перваза — пътеки.
Двете пътеки вървяха огледално симетрично от двете страни. На места се издигаха на главозамайващи височини като дълги извити стълби, другаде се спускаха под нивото на водата, а тук-там се забиваха за малко в каменната твърд, за да излязат и да продължат както преди. В много точки по пътя си пътеките и стълбите бяха разрушени и имаше дълбоки пролуки, които трябваше да се прескачат.
И водният канал криеше смъртни опасности. Захранван с вода от блъскащия се отвън прибой, той беше изпъстрен с ясно видими водовъртежи, заплашващи да всмучат в себе си всеки непредпазлив авантюрист; на две места стърчаха назъбени камъни и преграждаха пътя на всеки плавателен съд.
Над канала минаваше красив мост на акведукт с много арки, построен в картагенски стил, за нещастие пречупен в средата.
Последният щрих бяха отворите в скалите, от които излизаха струи пара и зловещо забулваха всичко.
Магьосника вдигна съоръжения си със система за нощно виждане бинокъл и го насочи по дължината на гигантската пукнатина.
Светът пред очите му придоби зеленикав оттенък.
Видя някаква конструкция в плътната сянка в другия край на пещерата — само частично, заради извивките. Но бе съвсем ясно, че става дума за нещо огромно — някаква крепост с две островърхи кули и величествена порта, която не можеше да види изцяло поради извивките и стелещата се над водата пара.
— Убежището на Хамилкар — прошепна той. — Недокоснато от две хиляди години.
— Може би не е съвсем така — обади се Уест. — Я виж там…
Магьосника погледна и челюстта му увисна.
— Боже…
Беше заклещена в средата на канала — подводница от Втората световна война. Ръждясалият й корпус стърчеше от водата.
На разядената от времето и солта кула имаше нацистка свастика и надпис с гигантски букви: U-342.
— Това е нацистка подводница… — ахна Дългоух.
— Хеслер и Кьониг — каза Зоуи.
— Възможно е — съгласи се Уест.
— Прочутият археологически екип на нацистите: Херман Хеслер и Ханс Кьониг. Експерти по Пирамидиона и едновременно с това сред основателите на Нацистката партия, те били близки със самия Хитлер. Всъщност с благословията именно на Хитлер през 1941 година те се отправили в съвършено секретна научна експедиция в района на Северна Африка, съпровождани от африканския корпус на Ромел.
— Нека сам да се досетя — предложи Дългоух. — Търсели Пирамидиона, но изчезнали и повече никой нищо не чул за тях.
— И да, и не — отговори Зоуи. — Да, целта им бил Пирамидионът, и да, Хеслер не се върнал, но Кьониг се появил на бял свят и бил пленен от британците, когато един ден се задал залитайки от пустинята — пристигнал пешком в Тобрук, изнемощял от глад и полумъртъв от жажда. Доколкото си спомням, веднага бил предаден на американците, които държали да го разпитат. Кьониг незабавно бил транспортиран в Щатите заедно с други двама германски учени и доколкото ми е известно, още е жив и е там.