Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Уест се обърна към Магьосника:
— Колко наблизо е Калис?
— Пет минути максимум — отговори той. — Вероятно дори по-малко.
— Тогава трябва да действаме максимално бързо. Съжалявам, Зоуи, но ще трябва да продължим историческия урок по пътя. Хайде… — обърна се той към хората си. — Оставете тук резервоарите с въздух, но задръжте малките резервни бутилки и маските, може да ни потрябват. — Малките бутилки, за които говореше, имаха собствен наустник. — Магьосник, задействай няколко „Кос“-а.
Уест и екипът му поеха по лявата скална пътека.
Тя бързо се превърна в стълбище, което се изкачваше и извиваше като пълзяща змия. След около минута енергично изкачване Уест се намираше на двайсет и пет метра над водите на канала.
На две места пътеката бе прекъсната от еднометрови пукнатини, за щастие с ръбове от здрава скала. Точно под ръбовете в скалите имаше отвори, също като онези, които Фъзи бе неутрализирал в основата на диоритовата кариера в Судан.
Уест не знаеше какви смъртоносни течности могат да изстрелят вътрешностите на тези дупки, защото нацистите — колко удобно, наистина — ги бяха неутрализирали преди много години, а на всичко отгоре бяха монтирали железни мостчета над пукнатините.
Уест леко мина по първото мостче и покрай запечатаната дупка.
Невидима течност шумно се блъсна в стоманения капак — напираше да си пробие път навън. Но капакът беше здрав и Уест и хората му минаха покрай него на бегом.
Тъкмо стигнаха втората запечатана дупка, когато…
… куршум изсвири покрай главите им и рикошира от стената над тях.
Всички се извърнаха.
Войник от ГЕС-отряда на Калис стоеше във водата на канала, вдигнал автомата си — целеше се в тях.
В следващия миг изстреля цял откос.
Но Магьосника предварително беше задействал „Кос“ в раницата на Дългоух и куршумите безобидно се разпръснаха далеч от тях.
Още войници от отряда изплуваха от водата в канала в основата на фалшивата стена… трима, шестима, дванайсет — всички!
Уест ги видя.
В мига, в който хората му минаха по двете мостчета, той ги изтръгна от местата им и ги хвърли във водата долу. После използва щангата като лост и свали с нея капаците над втората дупка в скалата. Дупката застрашително зейна.
Уест побърза да настигне екипа си.
Тичаха нагоре по извивките на стълбището.
На четиридесет и пет метра височина стигнаха до нова пропаст в пътеката, този път широка шест метра.
В скалата бяха издълбани места за захващане, позволяващи да се прекоси пропастта странично, като поставяш ръце в издълбаните места и стъпваш по петсантиметров перваз.
В стената имаше странни кухи кръстове с размерите на човешко тяло — подозрително повтаряха интервалите на отворите за захващане.
— Разпятия — каза Магьосника, когато Уест ги настигна. — Неприятна работа. Друг от любимите капани на Имхотеп VI.
— Нямаме избор — отговори Уест. — Ще мина пръв.
И без да се колебае, се обърна с лице към стената, сложи ръце в пукнатините и тръгна странично на пръсти по тесния перваз над зареденото с капани празно пространство.
Докато приятелят му прекосяваше пропастта, Магьосника тревожно следеше напредването на войниците от ГЕС. Те вече се мъчеха да преодолеят двете междини в пътеката петдесетина метра по-долу.
Уест стъпи на другата страна и бързо хвърли въже с кука през празното пространство.
ГЕС-групата премина първата междина.
Уест изтегли останалите по въжето с помощта на шейна на ролки. Първа беше Лили, след това Зоуи, Дългоух и Магьосника.
Един от командосите прескочи втората междина… и в мига, в който прелиташе покрай вече отворената дупка в стената, от нея със съскане изскочи струя кипяща кал и го обля.
Калта бе тъмнокафява, лепкава и тежка. Вулканична кал. Изгори кожата на мъжа и го запрати във водата двайсет и пет метра по-долу.