Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Изобщо за Лили Джак Уест-младши бе своеобразна загадка.
И понякога тя се питаше по детски дали той изобщо я харесва.
Но ако имаше нещо, което Лили не бе разбрала, то бе, че самата тя е обект на наблюдение.
Прогресът й в изучаването на езиците бе следен внимателно.
— Продължава да се представя превъзходно — докладва Магьосника, когато тя навърши девет години. — Способна е да транслитерира по начин, който не съм смятал за възможен. И изобщо не осъзнава колко е добра. Играе си с езиците така, както Серена Уилямс си играе с подсечените топки — може да прави различни неща по начини, за които въображението на обикновения човек е бедно.
Дългоух рапортува:
— Тя е в добро физическо състояние и е много издръжлива. Ако се наложи, може да пробяга десет километра, без да се изпоти.
— И познава всяка педя от кабинета ми — допълни Уест. — Прониква там „тайно“ поне веднъж седмично.
— Знам, че няма отношение към мисията — обади се Зоуи, — но става все по-добра в нещо съвсем друго — балета. Гледа представления по телевизията. Много момиченца мечтаят да станат балерини, но Лили наистина е добра, особено като се има предвид, че е самоука. Може да стои на пръсти по двайсет секунди, което е изключително. Обича балета и не може да му се насити. Това е по силите само на момиченце. Не би ли могъл да донесеш няколко DVD-та с балет, когато ходиш следващия път до Найроби, Магьоснико?
— Разбира се.
— Балет, казваш… — замислено повтори Уест.
Така че Лили много се изненада, когато един ден дойде на закуска — както винаги, без да поглежда закрепения на хладилника лист — и намери в кухнята само Уест, облечен и готов за път.
— Здрасти, фъстък. Искаш ли да излезем за една изненада?
— Разбира се.
Изненадата бе полет с частен самолет до Кей Таун и посещение на постановка на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Южноафриканския кралски балет.
Седя захласната през цялото време, с отворена уста и изгубила представа за околния свят.
През това време Уест не сваляше поглед от нея и може би веднъж си позволи да се поусмихне.
Така минаваха годините.
През 2001 Лили гледа първата серия на „Властелина на пръстените“. Същата Коледа Скай Монстър, горд, че зад филма стоят усилията на новозеландски екип, й подари трите тома на Толкин и двамата заедно ги изчетоха.
Когато през 2003 гледаха и третата серия, препрочетоха книгите, без да пропускат нито дума.
И от тези четения на „Властелина на пръстените“ Лили получи своята позивна.
Скай Монстър я обяви официално — нарече я на любимата й героиня от епоса.
Еовин.
Енергичната девица от Рохан, която убива властелина-магьосник на Ангмар, който не можел да загине от човешка ръка.
О, Лили обожаваше своята позивна.
Ден след ден тя влизаше в кухнята за сокчето си, виждаше листа със странните надписи, залепен на вратата на хладилника, и не казваше нищо.
Но една сутрин, няколко дни преди да навърши десет години, погледна най-горното каре на листа и каза:
— Хм… сега вече го разбирам. Знам какво пише там.
Всички намиращи се в кухнята в този момент — а това бяха Дорис, Магьосника, Зоуи и Мечо Пух — моментално се извърнаха към нея.
— И какво пише там, Лили? — Магьосника преглътна тежко, опитваше се да не издава вълнението си.
— Езикът е смешен и използва букви и картинки, за да създаде звуци. Там се казва:
Колосът.
На следващия ден целият екип се натовари на „Халикарнас“ и отлетя за Судан.
Същият този ден слънцето се завъртя около оста си и на повърхността му се появи малкото слънчево петно, което египтяните наричали Пророка на Ра.
След седем дни, точно на 20 март, щеше да стане завъртането на Тартар.
Втора мисия
Фарът