Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Тунис
15 март
5 дни преди настъпването на Тартар
Като едно от Чудесата на света, Фарът на Александрия може би ужасно незаслужено винаги е бил вечният втори.
Той е втори по височина след Голямата пирамида в Гиза — само с 29 метра по-нисък.
Стоял е непоклатим и действащ цели 1600 години, но през 1300 година от новата ера бил поразен от земетресение. Само Голямата пирамида е оцеляла по-дълго.
Поне в едно отношение Фарът надминава Пирамидата: бил е полезен.
А понеже е просъществувал толкова дълго, за него са останали много описания: гръцки, римски, ислямски.
По днешните стандарти е бил с височината на небостъргач.
Построен е на три колосални нива и със своите 117 метра представлява еквивалента на 40-етажна сграда.
Първото ниво било с квадратно сечение — широко, плътно, могъщо. Нивото на основата.
Второто ниво било осмоъгълно и кухо.
Третото и най-горно ниво било цилиндрично и също кухо — през него до върха изкачвали гориво.
На върха на кулата се намирала гордостта й — шедьовъра на Сострат, огледалото.
Три метра високо и с формата на съвременна сателитна антена, огледалото било монтирано върху масивна основа и можело да се върти на 360 градуса. Вдлъбнатата бронзова повърхност отразявала слънчевите лъчи и така предупреждавала приближаващите кораби за опасните плитчини и подводните скали в морето около Александрия.
Нощем пред огледалото горял голям огън и фарът изпращал лъча си на двайсет километра в тъмното море.
Любопитното е, че също като Родоския колос — няколко години по-късно — Фарът бил построен по искане на Птолемей I Египетски — близък приятел и военачалник на Александър Велики.
15 март 2006, 02:00
5 дни преди настъпването на Тартар
„Халикарнас“ се носеше към Кения.
Огромният черен 747, „настръхнал“ с ракетите и оръдейните си кули, представляваше зловеща гледка в небето. Изглеждаше като гигантска хищна птица, олицетворение на понятието „летяща смърт“.
Многонационалният екип на Уест се възстановяваше след катастрофалната мисия в Судан.
Уест, Магьосника, Лили и Мечо Пух седяха замислени в основния салон на джъмбо-джета. Салонът беше обзаведен с дивани, работни маси и монтирани на стената конзоли на радио- и комуникационно оборудване.
Магьосника стана.
— Трябва да се обадя на испанския военен аташе. Редно е да съобщим за Ноди…
Той отиде пред най-близката комуникационна конзола, свали слушалката на защитения срещу подслушване сателитен телефон и започна да набира номер.
Уест просто гледаше в пространството и мозъкът му за пореден път превърташе лентата на случилото се в Судан в търсене на причините за неуспеха.
Лили седеше до Мечо Пух, загледана в Текста на Калимах, с който разполагаше екипът.
Що се отнасяше до останалите, Фъзи и Дългоух бяха в лазарета в опашката на самолета, където с тях се бе захванала Зоуи; Скай Монстър беше на мястото си в пилотската кабина, а Стреч му правеше компания.
Лили пак прегледа един от записите на Текста. Символите бяха древни, чужди.
И изведнъж изкрещя:
— Ей!
Уест скочи. Магьосника се извърна.
— Ето това тук! По-рано не можех да го разбера, но сега, и аз не знам защо, мога! По-сложно е от предишния. Използва нови символи. Но вече мога да го чета.
— И какво казва? — Уест седна до нея.
Лили прочете сегмента на глас:
— Фарът. Търси основата, която е била връх на Голямата кула, в най-дълбоката крипта на най-високия храм на Искендер, знаменития Сотеров дом на Музите, сред трудовете на Ератостен Измерителя, Хипарх Звездоброеца, Архимед и Херон — машиностроителите, там ще го намериш Евклидовите инструкции, заобиколени от Смърт.
Лили се намръщи:
— Думата „го“ е задраскана и заместена с „Евклидовите инструкции“. Но не знам какво означава това.
— Аз знам — проговори Магьосника и се пресегна към високотехнологичния хромиран сандък зад себе си. Капакът му се отвори със съскане, което означаваше, че прилепва херметично. Вътрешността на сандъка бе разпределена на отделения и във всяко от тях се съхраняваше древен ръкопис. Колекцията на Магьосника бе огромна — вътре имаше поне двеста плътно навити ръкописа.
— Така-а… къде беше сега съдържанието? Аха, ето го. — Магьосника извади от джоб в капака компютърна разпечатка, която представляваше доста дълъг списък. — Значи… „Евклидовите инструкции“… „Инструкциите“… Сигурен съм, че съм виждал това заглавие. А, ето го! Момент сега…