Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Пак тази дума! — оплака се Мечо Пух. — „Основа“. Защо я наричат „основа“?
Но Уест не го слушаше. Обърна се към Магьосника с лице, грейнало от възбуда.
— Текстът на Калимах не дава местоположението на частта във Фара…
— Точно така — съгласи се Магьосника. — Но този ръкопис го прави. И това е единственото копие. С други думи…
— … нито европейците, нито американците биха могли да знаят къде се намира тази част. Макс, този път пътят пред нас е чист.
Гледаха се и не вярваха на късмета си.
— Гръм да ме порази — усмихнато каза Уест, — ако наистина не ни се открива шанс в това състезание.
„Халикарнас“ се носеше в утринта над северното крайбрежие на Либия точно над линията на прибоя, образуван от срещата на Средиземно море с бреговете на Северноафриканската пустиня.
Уест, Магьосника и Зоуи бележеха бърз прогрес в анализа на Евклидовите инструкции.
— Финикийци било другото име на народа на Картаген — държава на търговци, унищожена от римляните по време на Третата и последна пуническа война. Картагенската държава се простирала приблизително върху земите на съвременен Тунис, право на юг от Италия, но от другата страна на Средиземно море — напомни Магьосника.
— А Хамилкар е Хамилкар Барка — каза Уест, — баща на Ханибал и командир на картагенската войска през Първата пуническа война. Но не знам да е имал убежище, още по-малко „забравено“.
— Хамилкар е починал в Испания през 228 година преди новата ера — обади се Зоуи, — по времето между Първата и Втора пунически войни. Възможно е да е заповядал построяването на отдалечена крепост и да не е доживял завършването й.
Магьосника вече бе седнал пред компютъра.
— Проверявам в моята база данни за упоменавания на Убежище на Хамилкар. Но вече намерих следното: „Смъртоносен бряг“ е било името, използвано от моряците на Александър за крайбрежието на съвременен Тунис. Стотици километри наред това са скали, стигащи на височина до сто и двайсет метра и спускащи се вертикално в морето. Дори през двайсети век това е район на големи корабокрушения. Страшничко е наистина, защото ако корабът ти потъне в близост до брега, заради тези скали няма начин да се измъкнеш от водата. Има регистрирани случаи на хора, загинали буквално на една ръка разстояние от сушата. Нищо чудно, че моряците в древността са се плашели от тези места.
— А „шестият Велик архитект“ е Имхотеп VI, живял стотина години след Имхотеп V. Умел майстор на капани, той фортифицирал островния храм Филае до Асуан. Известен е с пристрастията си към скритите подводни входове. Само при Филае има шест такива.
— Почакайте малко — намеси се в разговора Стреч. — Мислех, че по време на Пуническите войни с египетската цивилизация вече е свършено.
— Това е разпространено заблуждение — отговори му Магьосника. — Хората, кой знае защо, смятат, че гръцката, римската и египетската цивилизации са съществували поотделно, една след друга, но това не е истина, изобщо не е. Те са съществували съвместно. Докато римляните воювали с Картаген по време на Пуническите войни, Египет все още е процъфтявал под управлението на Птолемеите. В действителност независим Египет е продължил да съществува до Клеопатра VII — онази, знаменитата — която била победена от римляните през 30 година преди новата ера.
— А какво означават двата тризъбеца? — попита на свой ред Мечо Пух.
— Моето предположение е, че става дума за скални формации по бреговата линия — каза Магьосника. — Маркери. Тривърха скална формация, която прилича на тризъбец, маркираща местоположението на Убежището.
— Сто и петдесет километра скалиста крайбрежна ивица — простена Мечо Пух. — Та на нас ще ни отнеме дни да патрулираме подобен терен по море. А ние не разполагаме с дни.
— Така е, не разполагаме с дни — съгласи се Уест. — Но не смятам да използваме кораб, за да сканираме бреговата ивица.
Около час по-късно „Халикарнас“ летеше на запад високо над тунизийското крайбрежие, успоредно на бреговата ивица. Задната му товарна рампа се отвори и от нея излетя малка крилата фигурка.
Беше човек.
Уест.
Той се стрелна надолу. Лицето му бе скрито под аеродинамичен кислороден шлем.
По-интересно обаче бе онова, което носеше на гърба си.
Леки крила от въглероден композит.