Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Отдясно на Клей седеше мъж в моряшки дрехи, застаряващо хипи, който твърдеше, че навремето бил изгорил повиквателната си за Виетнам. Оттогава бил отхвърлил всички достояния на модерната демокрация, включително идеите за трудова заетост и подоходен данък.
— От трийсет години се мотая из Карибите — похвали се той с уста, пълна със скариди. — Федералните власти дори не знаят, че съществувам.
Клей отбеляза наум, че федералните власти едва ли се интересуваха от съществуването на този тип, което можеше да се каже и за останалата тайфа несретници, с които пируваше в момента. Моряци, капитани на гемии, рибари, всички избягали от нещо — кой от плащане на издръжка, кой от данъци, кой от правосъдието или от партньори по провалени сделки. Опитваха се да минат за бунтари, неконформисти, хора с освободен дух, модерни пирати, твърде свободолюбиви и независими, за да влязат в рамките на обществените норми.
Предишното лято ураган бе връхлетял Абако и сега капитан Флойд, най-гръмогласният на масата, водеше кървави битки със застрахователната компания. Хората подеха темата и се заредиха разкази за тропически бури, от което всеки почувства нужда от още по един ром с цитрусов сок. По едно време Клей престана да пие, но не и баща му. Джарет ставаше все по-пиян и все по-гръмогласен, но същото можеше да се каже и за всички останали на масата.
След два часа храната бе ометена, но ромът продължаваше да се лее. Келнерът вече го носеше направо с кани и Клей реши, че е време да дезертира. Той стана незабелязано от масата и се измъкна от „Блу Фин“.
А бе дошъл за тиха семейна вечеря и бащин съвет.
Събуди се в мрака от стъпките на баща си, който крачеше шумно из каютата, подсвиркваше си високо и дори се опитваше да запее някаква мелодия, смътно наподобяваща песен на Боб Марли.
— Ставай! — изрева Джарет. Яхтата се люлееше, но не толкова от вълните, колкото от енергията, с която баща му посрещаше новия ден.
Клей полежа още няколко мига върху късото и тясно диванче, докато си спомни къде е, и тогава в съзнанието му изплува легендата за Джарет Картър. За него се говореше, че абсолютно всеки ден се появява в кантората преди шест сутринта, често още преди пет, а понякога дори преди четири. И това шест дни в седмицата, понякога седем. Поради заетост той често пропускаше мачовете по бейзбол и американски футбол, в които участваше Клей. Никога не се прибираше вкъщи преди мръкнало, а много вечери не се прибираше изобщо. Когато Клей порасна и започна работа при баща си, Джарет вече бе станал известен с начина, по който затрупваше младите си сътрудници със задачи. С разпадането на брака му той започна да спи в офиса — понякога сам, понякога не. Въпреки лошите си навици Джарет винаги пръв реагираше на всички предизвикателства и служеше за пример на останалите. По едно време бе започнал да прекалява с алкохола, но бързо се бе отказал, когато бе установил, че му пречи на работата.
В дните на славата си той практически не спеше; явно този му навик го държеше и до днес. Профуча покрай диванчето на Клей с гръмогласна песен на уста, разнасяйки след себе си миризма на чиста кожа и евтин афтършейв.
Никой не отвори дума за закуска. Клей успя криво-ляво да се понаплиска в тясната клетка, минаваща за баня. Не страдаше от клаустрофобия, но при мисълта, че някой би могъл да живее в такова тясно пространство, му се зави свят. Навън вече беше топло, но се струпваха облаци. Джарет стоеше на мостика, слушаше бордното радио и се мръщеше към небето.
— Лошо — каза той.
— Какво има?
— Задава се буря. Днес цял ден щяло да е дъждовно.
— Колко е часът?
— Шест и половина.
— Кога се прибра снощи?
— Задаваш същите въпроси като майка си. Кафето е ей там.
Клей си наля чаша силно кафе и седна до руля.
Лицето на Джарет беше почти изцяло скрито зад плътните му слънчеви очила, гъстата брада и козирката на рибарската шапка. Клей предполагаше, че очите му са кървясали от махмурлука, но това щеше да си остане тайна. По радиото непрекъснато се получаваха предупреждения от кораби и яхти в открито море за задаващата се буря. Джарет и останалите капитани си подвикваха, предаваха си съобщения, правеха прогнози, клатеха глави към гъстите облаци. Мина половин час. Нито един съд не напускаше пристанището.
— По дяволите! — изруга по едно време Джарет. — Денят е загубен.
Четирите хлапета от Уолстрийт пристигнаха — всичките с къси бели панталонки за тенис, нови маратонки и рибарски шапчици. Джарет ги видя отдалеч и ги пресрещна до кърмата. Преди да са успели да скочат на борда, той им каза: