Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Какво? Шапката на Клейтън?
— Да, очевидно. Може би я е държала в някой кашон през всичките тези години. На подплатата беше написано „К“.
Роли се замисли.
— Ако тя е оставила шапката, може да е написала и инициала.
Това не ми беше минавало през ума. Синти ме накара да потърся буквата, вместо да вземе шапката от мен и да го направи сама. Стъписаното й изражение беше много убедително.
Предположението на Роли обаче беше възможно.
— И дори не е нужно това да е шапката на баща й. Може да е всяка друга шапка. Синтия може да я е купила от магазин за дрехи втора употреба и да твърди, че е неговата.
— Тя я помириса и заяви, че шапката е на баща й.
Роли ме погледна така, сякаш бях някой от тъпите му гимназисти.
— Можеше да ти я даде и ти да я помиришеш, но това не доказва нищо.
— Има вероятност да си измисля всичко. Не мога да повярвам, че се връзвам.
— Не ми се вижда психически нестабилна. Вярно, под огромно напрежение е, но да страда от заблуди?
— Не.
— Или да си съчинява разни неща? Защо ще ги измисля? Защо ще се преструва, че някой се е обадил или е оставил шапка?
— Не знам. — Помъчих се да намеря отговор. — За да привлече внимание? Но защо? Полицията да поднови случая и най-после да разбере какво се е случило със семейството й?
— Но защо чак сега? Защо е чакала толкова дълго?
Нямах представа.
— Не знам какво да мисля, по дяволите. Искам само всичко да свърши, дори и ако се установи, че всичките са умрели в онази нощ.
— Финал — отбеляза Роли.
— Мразя тази дума, но в общи линии, да.
— Но другото, върху което трябва да се замислиш, е, че ако Синтия не е оставила шапката на масата в кухнята, тогава в къщата ви е влизал някой. И това не означава задължително, че е бил баща й.
— Да. Вече реших да сложим секретни ключалки на вратите. — Представих си как някой непознат се разхожда из дома ни, гледа и докосва нещата ни, за да разбере що за хора сме, и потреперих. — Заключваме къщата винаги когато излизаме. Стараем се да не забравяме, но може и да се е случило, особено когато Грейс влиза и излиза, без да сме разбрали. — Сетих се за изчезналия ключ и кога забелязах, че не е на кукичката. — Сигурен съм, заключихме вечерта, когато се срещнахме със смахнатата ясновидка.
— Ясновидка? — учуди се Роли.
Разказах му и за това.
— Когато слагаш секретни ключалки, постави и решетки на прозорците в мазето. Оттам се промъкват много деца.
Замълчах. Още не бях стигнал до най-важния въпрос, който исках да обсъдим.
— Има и нещо друго.
— Какво?
— Синти е в толкова деликатно психично състояние, че не й казвам някои неща. Например за Тес.
Роли отново изпи глътка бира.
— Какво за Тес?
— Първо, тя не е добре. Каза ми, че умира.
— По дяволите. Какво й е?
— Не ми обясни подробности, но предполагам, че е болна от рак или нещо подобно. Не изглежда чак толкова зле. Предимно е уморена, но нямало да се оправи. Поне такава е прогнозата за момента.
— Синтия ще бъде съсипана. Те са много близки.
— Знам. И мисля, че Тес трябва да й каже. Аз не мога. Не искам. Скоро ще стане очевидно, че й има нещо.
— А другото?
— Какво?
— Преди малко каза „първо“. Какво е второто?
Поколебах се. Не ми се струваше редно да казвам на Роли за тайните плащания, преди да съм споделил със Синтия, но нали затова го молех за помощ — да ми даде съвет как да й съобщя новината.
— В продължение на няколко години Тес е получавала пари.
Роли остави бирата и махна ръка от чашата.
— Как така?
— Някой й е оставял пари в плик. Първия път имало бележка, че са за образованието на Синтия. Сумите били различни, но общо получила четирийсет и две хиляди долара.
— Мамка му. И ти го каза чак сега?
— Да.
— Каза ли от кого са били?
Свих рамене.
— Там е въпросът. Тес няма представа, но се пита дали по пликовете и бележката няма отпечатъци или следи от ДНК. Смята, че това е свързано с изчезването на семейството на Синтия. Кой друг ще й изпраща пари, ако не е член на семейството или някой, който се чувства отговорен за случилото се с тях?
— Господи. Каква сензация. И Синтия не знае нищо?
— Не, но има право да знае.