Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Никакъв — отвърна той. — Освен ако не искате да упражните уменията си върху древногръцките, латински и няколкото арамейски надписи. Единственият човек, който знаеше това-онова за тях, беше старият Мюлер, мой преподавател. Дори Дево не успя да задълбае, поне доколкото разбирам аз.
— Тогава май стигаме до задънена улица — заключи Фин. Искаше само да си тръгне и да помисли на спокойствие за случилото се през изминалите няколко дни.
— Вероятно — съгласи се старецът. — Разбира се, зависи какво се опитвате да постигнете.
— На първо място, искаме да разберем защо всички толкова се интересуват от Луцифер Африкански — обясни Хилтс. Той се изправи, отиде до масичката и щракна капачето на табакерата с медальона. — Интерес, заради който са извършили убийство преди шейсет и пет години и са готови да убиват и днес. — Той подаде табакерата на Фин, която я пусна в джоба на якето си.
Вергадора впери очи в тях над очилата и извади лулата от устата си. Мушна пожълтял от никотина палец в отвърстието и изсипа тапата от пепел и тютюн.
— Моят съвет е да зарежете търсенето си, за да не ви сполети съдбата на Педраци заради едното любопитство — натърти той. Освен любезния тон на оттеглил се професор, в гласа му се долавяше и нещо друго. Предупреждението звучеше повече като заплаха, зад която се криеше нещо жестоко и застрашително. — Старите тайни са като старите рани, загнояват.
— Откога работите за Мосад? — Хилтс зададе въпроса си с равен тон.
— Имате предвид Hamossad Le’mode’in U’le’tafkidim Meyuchadim, Института за координация на Израелското разузнаване? — усмихна се старецът. — Повярвайте ми, млади момко, аз съм само един пенсиониран университетски професор.
— Несъмнено — вдигна иронично вежди Хилтс и се обърна към Фин. — Мисля, че е време да си ходим.
Фин се изправи.
— Благодаря ви за помощта, синьоре. — Тя подаде ръка.
Вергадора скочи на крака. Разтърси ръката й, ръкостискането му бе силно и твърдо.
— Плавате в опасни води — предупреди ги той. — Жалко ще е да пострадате в битка, която не е ваша.
— Може би сте прав — отвърна Фин.
Изглеждаше съвсем искрен, но отново в гласа му се долавяше някаква неизказана заплаха.
Вергадора ги придружи до вратата и остана на прага, докато те се качваха на наетата кола. Изпрати ги с поглед, додето не минаха по дългата алея и тополите и маслиновите дръвчета не ги закриха от полезрението му, после се обърна и потъна във вътрешността на вилата.
19.
— Е, какво мислиш? — попита Хилтс в колата.
— Не знам — отговори Фин, докато включваше на по-ниска предавка на завоя от алеята на Вергадора, а после пак на по-висока скорост, когато излязоха на главния път. — Не се шегувах, тези приказки ми докараха главоболие.
— По-голямата част наистина бяха само приказки — измърмори Хилтс. Той забарабани нервно по таблото. — Старецът си го биваше! Признавам му го. Добър е!
— В какво?
— Да ни вкара в желания коловоз. Тези небивалици за Педраци. Той поназнайва нещичко за онова, което е замислил Адамсън. Остави миналото.
— Какво беше това за работата му в израелското разузнаване? Ти се изхвърли, нали? Само защото е евреин…
— Не защото е евреин. Заради нещата, които знаеше. Да не говорим за факта, че рядко се среща човек наясно с истинското име на Мосад. От петдесетте насам никой не го нарича Институт за координация. Един пенсиониран професор по история, който знае толкова много за сегашното положение в средите на разузнаването е повече от обикновен професор в пенсия. Сигурен съм, че е поне sayan, ако не и нещо повече.
— Какво е това?
— Sayanim са израелските „спящи агенти“ по целия свят във всички области на живота, готови да помогнат на дадена операция при сигнал. Той пасва перфектно на профила. — Хилтс поклати глава. — Дори използва приятелчето си Ал Пачино като аларма.
— Защо ще ни предупреждава по начина, по който го стори? — попита Фин. — Едва ли е стоял във вилата в очакване да се появим точно ние.
— Не ние — възрази Хилтс. — Всеки, който се появи и започне да си вре носа в историята на Педраци и компания.
— Но защо? — настоя Фин. — Това е стара история. На кого му пука за някакъв мъж, командвал легион преди две хиляди години?
— Оперативната дата е преди две хиляди години. Повечето държави от Запада, особено САЩ, са си настроили часовниците по това летоброене. Съществуването на католическата църква се определя по това броене.