Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Още като дете Раул Хименес обичаше да ловува. Беше си измайсторил първата прашка от ивица вътрешна гума и парче дърво и убиваше стотици птици около семейната ферма. С първата си пушка, подарък за десетия му рожден ден, започна да преследва по-голяма плячка. Уби дори ягуар от ловджийски заслон с един изстрел от над шестстотин метра, което според приятелите му беше невъзможно.
Обаче в деня, когато уби за пръв път човек — дезертьор, когото капитан Еспиноза му заповяда да намери — Хименес разбра, че вече никога няма да усети подобно задоволство от лова на животни. Беше преследвал дезертьора пет дни през най-непроходимата джунгла, която Аржентина можеше да предложи. Беглецът беше хитър и направи този лов най-добрия в живота му.
Сега Хименес изпита същото удовлетворение, когато мерникът и мушката на картечницата заспаха върху черната моторница. Точно когато дръпна спусъка, пъргавата лодка направи рязък завой и големите куршуми започнаха да се ръсят по водата, превръщайки я в съзвездие от бели фонтанчета.
Той изруга, прицели се отново и пак пусна един откос. Обаче кормчията долу сякаш четеше мислите му, защото този път куршумите се забиха в реката откъм левия борд на моторницата. Сигурен, че този път лодката ще завие наляво, Хименес пусна един превантивен откос там, където предполагаше, че тя ще се озове след малко, но кормчията пак го надхитри — зави още надясно, мина под хеликоптера и излезе от другата му страна, където нямаше врата.
— Завърти се — изрева Хименес в микрофона. — Дай ми ъгъл за стрелба.
Пилотът натисна джойстика докрай и еврокоптерът се завъртя около оста си, като продължаваше да се носи нагоре по реката. Летеше почти странично, но въпреки това с лекота поддържаше скоростта на моторницата.
За трите секунди, през които Хименес изгуби лодката от поглед, мъжът, когото сметна за мъртъв или ранен, се беше изправил на коляно. Зад него в палубата имаше отворен капак на скрито складово отделение. На рамото му лежеше заплашителна черна тръба, насочена към хеликоптера. Разстоянието беше по-малко от шейсет метра.
Майк Троно изстреля зенитната ракета „Стингър“ в мига, в който аржентинецът откачи сбруята си. Инфрачервените сензори на ракетата имаха само част от секундата, за да се задействат, да открият източника на топлина от ауспуха на машината и да зададат курса. Хименес скочи от хеликоптера миг преди ракетата да се забие в отсека за турбината под въртящия се ротор. Тежащата два килограма бойна глава се взриви. Хименес беше подхванат от взривната вълна, която запали дрехите му и го запрати във водата с огромна сила. Ако не беше паднал с краката напред сред вдигнатите от двигателите на моторницата вълни, щеше да се удари като в цимент. Водата изгаси запалената му униформа и предотврати по-тежки изгаряния. Той изскочи на повърхността и изкашля глътка речна вода. Усещаше кожата си така, сякаш го бяха топили в киселина. Петнайсет метра пред него еврокоптерът се стовари в реката, а от вратите му и избитото предно стъкло излизаше дим. Хименес нямаше време да си поеме въздух, защото летателният апарат се обърна и витлото му заблъска водата. То се пръсна като прозоречно стъкло и навсякъде се разлетяха отломки. Няколко се понесоха над повърхността и щяха да обезглавят Хименес, ако не се беше гмурнал. Изпод водата видя как пламъците облизват разбития корпус на хеликоптера и пилота, все още придържан от коланите на седалката. Ръцете на мъртвеца се полюшваха от течението като водорасли.
Хименес изскочи с усилие на повърхността и чу рева на пламъците. От моторницата нямаше и следа. Бяха свалили хеликоптера, а преди това унищожиха двете моторници на гранични войски. Пътят им към Парагвай беше свободен. Хименес заплува към брега, а болката в изгорелите му ръце го пронизваше при всяко загребване.
— Добър изстрел — извика Хуан, след като аржентинският хеликоптер рухна в техния килватер.
— За Джери — каза Троно и остави преносимия комплекс на палубата, за да го зареди с втората ракета, съхранявана в един от тайните оръжейни складове на борда. Марк Мърфи стоеше на носа и наблюдаваше за други нападатели.
— Още ли се придържаме към първоначалния план?
Кабрило се замисли и отговори:
— Да. По-добре на сигурно място, отколкото да си хапем задника. Разходите за моторницата ще станат поредното перо в черната каса на ЦРУ.