Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Да, и аз дочух такова нещо. А защо?
— Как да ви кажа, госпожицата е мило момиче, начетено, но съвсем неопитно и наивно. Имаше склонност да разглежда нещата чисто теоретично. Така и не можа да преглътне ниския социален произход на мащехата си и дори открито изразяваше своето неодобрение спрямо брака на баща си. Трябва да ви кажа, че неприязънта беше взаимна. Господин У си даде сметка за. това и сам изцяло пое грижата за възпитанието на дъщеря си. Доста странно положение, ваше превъзходителство: едно младо момиче да няма край себе си, по-възрастна жена, към която да се обърне за съвет.. Затова извънредно много се зарадвах, когато баща и ми предложи да я взема за съпруга. Разбира се, аз съм малко по-възрастен, но според господин У девойката се нуждаеше от търпелив мъж, за да я научи на по реалистично отношение към света. С други думи, да смъкне от раменете му товара, който му се бе паднал след смъртта на майката — сарафинът приглади смолисто-черните си мустаци с връхчето на пръстите и продължи: — Изпитвам искрена любов към госпожица та, ваше превъзходителство, и смея да заявя, че се усещам млад за годините си. Единственото ми увлече ние е ловът, с него поддържам форма.
— Забелязах формата ви. Между другото съгласен ли сте с господин У, че неговият секретар Ян е ухажвал дъщеря му?
— Не, в никакъв случай. Не мога да кажа, че Ян ми е бил особено приятен. И той се отдаваше на същите съмнителни занимания като разпътния ми брат. Но в работата си беше винаги изряден. В крайна сметка той е образован младеж — Ли се замисли за миг, после продължи: — Мисля, че господин У беше развил прекалена мнителност спрямо всички мъже, които познаваха дъщеря му. Госпожица Нефритова Звезда не живееше особено весело, ваше превъзходителство, и това беше още една причина, поради която желаех женитбата ни да стане колкото се може по-скоро.
— Благодаря ви за ценната информация, господин Ли. А сега, ако няма друго, трябва да побързам. Имам да уреждам няколко неотложни въпроса преди началото на съдебното заседание. Ще ви държа в течение на разследването.
След като гостът се поклони и излезе, Ма Жун се обади:
— Изглежда ми порядъчен човек. Трябва да се по стараем да…
Ала съдията не го слушаше. Той промълви замислено:
— Не мога да разбера защо му беше да се връща повторно. Сега, като си припомням какво каза, той всъщност ми зададе само един въпрос: какви нови сведения съм получил. Освен това наблегна на две неща: че твърдо е решен да се ожени за своята избраница и че е хубаво да я търсим в съседните окръзи. Струваше ли си да се връща само за това? Странно наистина.
— Мисля си, господарю — вметна сержант Хун, — че целта му беше да очерни пред нас госпожа У. Съвсем не случайно спомена името й и ни разказа за миналото и.
— И аз имам това усещане, Хун. Но сега трябва да се занимаваме с двойното убийство, приятели. Възнамерявах веднага след закуска да тръгнем към из оставения храм, за да го претърсим обстойно, но посетителите объркаха плана ми. Тръгваме след съдебното заседание. Ще гледам да го приключа колко то може по-бързо, просто ще направя кратко съобщение за убийството в храма и ще заявя, че в момента се води разследване, а Алю е изолиран в ареста до окончателното съдебно решение. Твоето присъствие в залата няма да е необходимо, Ма Жун. През това време иди да потърсиш тъй наречения главатар на просяците. Дори и да е без влияние вече, няма начин да не знае какво става в града. Разпитай го за Сенсан. Направи опит да издириш и човека, който го е татуирал. Сигурно няма да е много трудно, защото напоследък силно намаляха кандидатите да обезобразяват, с рисунки телата си, а с това — и майсторите им. Може, и да е странно, но паплачта от простолюдието се люшка в модните си увлечения не по-малко от най- префинените куртизанки. Та ако откриеш този човек, попитай го какво е казал клиентът му за татуировката с изображението на храма. Надявам се, че…
В кабинета влезе началникът на стражата, стиснал под мишница две обемисти папки. Положи ги върху писалището и важно съобщи: