Отвъд реката, сред дърветата

— Когато си генерал, живееш във фургон, твоят началник-щаб също живее във фургон и си имаш уиски „Бърбън“, а другите войници нямат. Твоите началници на отдели живеят в КП70. Бих ти обяснил какво представляват началниците на отдели, но това ще те отегчи. Бих ти разказал за началниците на първия, втория, третия, четвъртия и петия отдел, а немците имат и шести. Но ще се отегчиш. Освен това имаш и карта, покрита с пластмаса, а на нея са означени три полка, всеки включва по три батальона. Всичко това е отбелязано с цветен молив.

Има гранични линии, така че когато батальоните преминат границите си, да не се сражават един срещу друг. Батальонът се състои от пет роти. Всичките би трябвало да са добри, но някои са добри, а други — не много. Разполагаш с дивизионна артилерия, танков батальон и много резервни части. Живееш по координати.

Той изчака, докато Gran Maestro наливаше „Рьодерер Брут“ 42.

— От корпуса, cuerpo d’Armata — преведе той хладно, — ти казват какво трябва да правиш, а после сам решаваш как. Диктуваш заповедите или най-често ги предаваш по телефона. Наказваш хора, които уважаваш, за да ги накараш да вършат съвсем невъзможни неща, но за тях има заповед. Също така трябва да мислиш упорито, да стоиш до късно буден и да ставаш рано.

— И ти няма да опишеш това?! Дори и само за да ми доставиш удоволствие?

— Не — каза полковникът. — Момчетата, които бяха чувствителни и се побъркаха, но запазиха истинските първи впечатления от своя боен ден или от своите три, а дори и четири дни, пишат книги. Те са хубави книги, но могат да бъдат скучни, ако си бил там. После други пишат, за да спечелят бързо от войната, в която никога не са воювали. Това са тези, които тичаха в тила, за да съобщят новините. А новините едва ли бяха точни. Но те тичаха бързо с тях. Професионалните писатели си имаха служби, които им попречиха да воюват, и те писаха за боевете, останали неразбираеми за тях, така, сякаш са били там. Не зная в коя категория грехове влиза това.

Един лъскав капитан от флотата, който не можеше да командува дори платноходка, също писа за дълбоката същност на Грандиозния план. Всеки ще напише своята книга рано или късно. Човек може да попадне и на някоя хубава. Но аз не пиша, дъще.

Той направи знак на Gran Maestro да напълни чашите.

— Gran Maestro — каза той, — обичаш ли да воюваш?

— Не.

— Но ние воювахме?

— Да. Прекалено много.

— Как си със здравето?

— Прекрасно, ако не се смята язвата и едно малко сърдечно неразположение.

— Не е възможно — каза полковникът, а сърцето му се качи в гърлото и той почувствува, че го задушава. — Каза ми само за язвата.

— Е, добре, сега вече знаеш — отговори Gran Maestro и не довърши изречението, а се усмихна със своята най-хубава и най-ясна усмивка, която блесна така ярко, както изгрява слънцето.