Отвъд реката, сред дърветата

— Как се прави пробив, за да преминат бронираните войски? Разкажи ми, моля те.

— Първо се сражаваш, за да завземеш града, разположен на кръстопът, където се пресичат всички главни пътища. Да го наречем Сен Ло. След това трябва да се отварят пътищата, като се завземат други градове и села. Врагът си има главна отбранителна линия, но не може да хвърли своите дивизии в контраатака, защото изстребителите-бомбардировачи ги засичат по пътищата. Отегчаваш ли се? Аз се отегчавам до смърт.

— Не, не се отегчавам. Никога досега не съм чувала за това да се говори разбираемо.

— Благодаря ти — каза полковникът. — Сигурна ли си, че искаш да чуеш още за тъжната наука?

— Моля те. Знаеш, че те обичам и искам да я споделя с тебе.

— Никой с никого не споделя този занаят — каза й полковникът. — Просто ти казвам как става. Мога да вмъкна случки, за да го направя интересно или правдоподобно.

— Хайде, моля те.

— Завземането на Париж не беше нищо особено. Емоционално преживяване, а не военна операция. Убихме няколко машинописки и войниците, оставени от немците, както винаги, за да прикриват отстъплението. Навярно са решили, че вече няма да им трябват дяволски много чиновници и са ги оставили като войници.

— Нима това не беше голяма победа?

— Хората на Леклерк, друг един негодник от трета или четвърта величина, чиято смърт отпразнувах с бутилка от две кварти „Перие Жуе Брют“, 1942 година, изстреляха сума патрони, за да придадат важност на събитието и защото брагодарение на нас имаха с какво да стрелят. Но не се получи.

— Ти взе ли участие?

— Да — каза полковникът. — Мисля, че мога смело да кажа, да.

— И не ти ли направи огромно впечатление? В края на краищата това е бил Париж и не на всеки се е отдавала възможност да го завзема.

— Самите французи го бяха завзели четири дни преди това. Но по великия план на щаба с название ВЩСЕВ, Върховен, обърни внимание на думата, щаб на съюзните експедиционни войски, включващ всички военни политици от тила, които носеха белега на срама, изобразяващ нещо пламтящо, а ние — четирилистна детелина, като отличителен знак, а и за щастие, този щаб наистина имаше гениален план, градът трябваше да бъде обкръжен. Така че ние не можехме просто да го завземем. Трябваше да чакаме да пристигне евентуално генерал или маршал Бърнърд Лбу Монтгомъри, който не беше в състояние да запуши дори пробива при Фалез, а да се придвижи му се стори трудно и не можа да пристигне навреме при нас.

— Сигурно ви е липсвал — каза момичето.

— О, да — отговори полковникът. — Ужасно.

— Но нима нямаше нещо благородно или нещо наистина радостно?

— Имаше, разбира се — каза й полковникът. — Сражавахме се от Ба Медон през Порт дьо Сен-Клу по улици, които познавах и обичах, от нашите нямаше нито един убит, нанесохме възможно най-малко щети. На Етоал плених иконома на Елза Максуъл. Това беше една много сложна операция. Срещу него имаше обвинение, че е японски снайперист. Ново двайсет. Беше набеден, че е убил няколко парижани. Изпратихме трима души на покрива, където беше намерил подслон, но се оказа, че е от Индокитай.