Отвъд реката, сред дърветата

— И аз не ги обичам — отговори полковникът. — Нито процеса, който доведе до тяхното изграждане. Някога гледала ли си това откъм тази страна?

— Не. Но бих искала да зная.

— По-добре е да не знаеш. Яж си пържолата, преди да е изстинала, и ми прости, че говоря за моя занаят.

— Ненавиждам го, но го обичам.

— Смятам, че споделяме едни и същи чувства. Но какво мисли моят сипаничав съотечественик там, през три маси?

— За следващата си книга или за това, какво е казано в „Бедекера“.

— Ще се разходим ли с гондола на вятъра след вечеря?

— Би било чудесно.

— Трябва ли да кажем на сипаничавия къде отиваме? Мисля, че има същите дупки и в сърцето, и в душата, а може би и в своето любопитство.

— Нищо няма да му казваме. Gran Maestro може да му предаде всички сведения, които пожелаем.

След това тя започна да дъвче пържолата си и попита:

— Дали е вярно, че след петдесетгодишна възраст животът на човека е изписан на лицето му?

— Едва ли. При мен поне не е така.

— Ти — каза тя. — Ти!

— Хубава ли е пържолата? — попита полковникът.

— Чудесна е. А твоят ескалоп?

— Много крехък, а сосът изобщо не е сладък. Харесват ли ти зеленчуците?

— Цветното зеле е хрускаво като целина.

— Трябваше да си поръчаме целина. Но мисля, че няма, иначе Gran Maestro щеше да ни донесе.

— Нали ни е приятно да се храним? Колко хубаво би било, ако можехме да се храним винаги заедно.

— Аз ти предложих.

— Хайде да не говорим за това.

— Добре — съгласи се полковникът. — А също съм решил: ще напусна армията и ще живея в този град много скромно с пенсията си.

— Прекрасно! Как изглеждаш в цивилни дрехи?

— Ти си ме виждала.

— Знам, скъпи мой. Казах го на шега. И ти понякога си правиш груби шеги, нали?

— Ще изглеждам добре, ако тук има добър шивач.

— Тук не, но в Рим има. Може ли да отидем заедно с кола до Рим и да поръчаме дрехите?

— Да. Ще живеем край града, във Витербо, а в Рим ще ходим само за пробите и да вечеряме. После ще се връщаме през нощта.

— Ще се срещаме с кинозвезди, ще ги обсъждаме и може би няма да пием с тях?

— Ще ги срещаме с хиляди.

— Ще присъствуваме ли, когато се женят за втори или трети път и папата ги благославя?

— Ако проявяваш интерес към тези неща.

— Не. Това е една от причините, за да не мога да се оженя за теб.

— Разбирам. Благодаря ти.

— Но ще те обичам, каквото и да означава това — а ти и аз знаем много добре какво означава то — докато сме живи и след това.

— Не мисля, че ще можеш да обичаш много, когато си мъртва — отговори полковникът.

Той започна да яде ангинара си, като вземаше лист по лист и потапяше месестата му страна в дълбоката купа със sauce vinaigrette67.