Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
11. На двете коварни сестри се харесал следният коварен план. Като скрили всички онези скъпи дарове, почнали да скубят косите си и да раздират лицата си — както и заслужавали — и престорено подновили плача си. Така те всели скоро ужас и у родителите си, у които скръбта отново се разгоряла с пълна сила, и обхванати от безумие, се отправили за своите домове, където замислили престъпно коварство, равно на братоубийство, срещу невинната си сестра.
През това време в своите обичайни нощни разговори съпругът, когото Психея не познавала, така я увещавал отново:
— Виждаш ли каква голяма опасност те грози? Съдбата те предизвиква отдалеч и ако не се предвардиш здраво навреме, скоро ще се сблъска лице с лице с тебе. Коварните вълчици ти готвят с всички сили престъпни козни. От тях най-опасната е да те накарат да се опиташ да видиш моето лице, което, както често съм те предупреждавал, щом веднъж видиш, няма повече да виждаш. И така, ако тия ламии196, въоръжени със своите най-лоши замисли, отново дойдат — а те ще дойдат, зная, съвсем не влизай в разговор с тях, а ако не можеш поради естествената си наивност и поради меката си душа, поне за съпруга си нищо не слушай и не отговаряй. Ето скоро нашето семейство ще се разрасне и твоята досега детска утроба носи за нас дете — божествено, ако с мълчание запазиш нашата тайна, или смъртно, ако я разкриеш.
12. От тая вест Психея разцъфтяла от радост и плеснала с ръце поради утехата, че ще има божествен потомък, и засияла от мисълта за бъдещия залог на тяхната любов, като се почувствувала щастлива от достойнството на името майка. Неспокойно почнала да брои тя идващите дни и отминаващите месеци и се учудвала на тежестта на непознатото бреме и на бързото нарастване на своята плодна утроба.
А между това ония чуми и гнъсни фурии197, издишащи змийска отрова, тръгнали на кораб с престъпна бързина. Тогава отново кратковременният съпруг увещавал така своята Психея:
— Наближава вече последният ден и голямата опасност. Враждебният род и кръвният враг вече е хванал оръжието, вдигнал лагера, построил бойния ред, сигналът вече е проечал. Вече с извадено острие твоите престъпни сестри се насочват към твоето гърло. Ах, какво нещастие ни грози, моя сладка Психея! Имай милост към себе си и към нас и избави с умна сдържаност дома си, съпруга си, тебе самата и нашата малка рожба от нещастието на надвисналата гибел. Тия престъпни жени, които след тяхната смъртна омраза към тебе и след потъпкването на кръвните връзки не можеш вече да наричаш сестри, не трябва нито да виждаш, нито да слушаш, когато като сирени198, надвиснали над скалата, огласят бреговете с пагубния си глас.
13. Психея му отговорила, като прекъсвала често думите си с плач и хълцане:
— Отдавна вече, доколкото зная, ти си имал доказателство за моята вярност и сдържаност в думите, при все това ще ти докажа и сега моята душевна твърдост. Ти само заповядай пак на нашия Зефир да изпълни длъжността си и в замяна на това, че не мога да видя твоя свещен образ, позволи ми поне да видя сестрите си. Заклевам те в твоите благоуханни, падащи около челото ти къдри, в тези меки, кръгли, прилични на моите бузи, в твоите гърди, пламтящи от някакъв огън — поне в нашето детенце аз ще разпозная твоя образ: послушай смиреното желание на преклонената молителка и ми позволи радостта да прегърна сестрите си и да ощастливя отново душата на обречената само на тебе Психея. И нищо повече не ще търся в твоето лице и вече никак не ще ми пречи нощният мрак. Аз имам тебе, моя светлина.
196
Виж бел. 45 към I кн.
197
Виж бел. 46 към I кн.
198
Според митологията сирените били птици с глави и лица на девойки, които обитавали остров край бреговете на Южна Италия. Когато моряците плавали близо до тях, те ги омайвали със сладките си песни и след това ги погубвали.