Златното магаре

31. — Заклевам те в името на връзките на майчината любов, в приятните рани на пронизващата ти стрела, в сладкото пламтене на този факел, въздай отмъщение за твоята майка, и то пълно, и я накажи жестоко за дръзката й хубост — това едно-едничко нещо направи с готовност: нека тая девойка бъде обладана от най-гореща любов към най-презряно същество, на което Съдбата е отрекла и достойно положение, и богатство и е проклела самото му същество, и толкова да е долно, че по целия свят да не намери равен на своето нещастие.

Така му казала тя и с дълга и силна целувка целунала своя син, а сама отишла на близкия бряг, плискан от вълните. Щом докоснала с розови стъпала разпенените вълни, и ето че в същия миг се успокоила гълъбовата повърхност на дълбокото море. И още непожелала, и изведнъж като че по дадена от преди заповед се появила нейната морска свита. Пред нея са и дъщерите на Нерей184, пеещи в хор, Портун185 с рошавата си тъмносиня брада, Салация186 с натежалата от риби пазва, малкият ездач на делфини Палемон. Тук навсякъде по вълните се премятат ята от тритони187: един надува нежно звучна раковина, други простира копринен воал срещу пламъка на парещото слънце, трети поднася огледало пред очите на своята господарка188, а някои, впрегнати на двойки, се носят в колесници. Такава свита съпровожда Венера при пътуването й към океана.