Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
— Защо измъчвате нещастната си старост с безкраен плач? Защо съсипвате душата си, която е повече моя, с непрекъснати ридания? Защо загрозявате с напразни сълзи лицата, които обожавам? Защо убивате във вашите очи моя взор? Защо си скубете побелелите коси? Защо раздирате гърдите си, защо тази свещена за мене пазва? Това ли ще ви бъде прекрасната награда за моята чудна красота! Твърде късно вие разбирате, че сте поразени от смъртния удар на нечестивата Завист192. Когато градове и народи ни почитаха с божествени почести и когато с един глас ме наричаха нова Венера, тогава трябваше да скърбите, тогава да леете сълзи, тогава още да оплаквате моята гибел. Вече разбирам, вече виждам, че ме погуби само името Венера. Водете ме и ме оставете на скалата, отредена ми от съдбата. Бързам да встъпя в този щастлив брак, бързам да видя този мой благороден съпруг. Защо отлагам още? Защо отклонявам да дойде този, който е роден за гибел на целия свят?
35. След като изрекла това, девицата замлъкнала и вече с твърда стъпка се присъединила към шествието на съпровождащия я народ. Тръгнали, към посочената скала на стръмната планина, довели до най-високия и връх девойката и всички я оставили. Сватбените факли, с които осветявали пътя й, оставили на същото място, угасени от сълзите им, и свели глави, се разотишли по домовете си. А истински клетите й родители, сломени от голямото нещастие, се погребали в мрака на заключения дом и се отдали на вечна нощ. Изплашената, трепереща и обляна в сълзи Психея подел неусетно от ръба на канарата мекият полъх на нежно дишащия Зефир, като й развел телите и издул дрехата. Понесъл я предпазливо със своето спокойно дихание надолу от високата скала, той я спуснал бавно към ширналата се в подножието долина и я положил в скута на цъфтяща ливада.
Пета книга
1. Психея се отпуснала на меката ливада върху ложе от свежа росна трева и след като голямото й вълнение стихнало, сладко заспала. И вече укрепнала от достатъчен сън, тя се вдигнала с успокоено сърце. Видяла лес от високи дебели дървета, видяла извор кристален с бистра вода. Сред леса в близост до ромонещия извор се издигал дворец, построен не от човешка ръка, а от изкуството на божество. Още при първото си влизане ще разбереш, че пред тебе стои светлото и приятно убежище на някой бог. Таванът, изкусно направен от цитрусово дърво193 и слонова кост, се поддържал от златни колони, всички стени били покрити от инкрустирано сребро с изображения на зверове и други животни, които като че ли веднага ще се нахвърлят срещу влизащия. Наистина съвсем необикновен човек, не полубог или дори бог бил онзи, който с умението на голям художник е превърнал толкова сребро в диви зверове. А самият под, съставен от изгладени късчета скъпоценни камъни, образувал различни картини. Щастливи, триж щастливи са тези, които стъпвали върху мозайката от геми и бисери! И останалите помещения на тази надълго и нашироко разположена постройка по ценност били безценни: целите стени, сглобени от плътни късове злато, сияели от собствен блясък — дворецът сам си създавал дневна светлина дори когато слънцето не светело — така блестели стаите, така колонадите, така самите врати! Не по-малко и останалата наредба отговаряла на великолепието на този дом, така че наистина с право могло да се вземе за небесен дворец, построен от великия Юпитер за общуване с хората.
2. Привлечена от прелестта на тези места, Психея дошла по-наблизо и прекрачила прага с малко повече доверие. Скоро, покорена от любопитство към омайната гледка, тя почнала да оглежда всеки ъгъл и на другата страна на жилището съзряла съкровищница, изградена с изящно изкуство и изпълнена с богати съкровища. Не съществувало нищо, което да не се намери там. Но освен големите богатства особено удивително било това, че съкровищата от цял свят не се пазели от никаква верига, от никаква ключалка, от никаква стража. И както наблюдавала всичко с най-голяма наслада, изведнъж до нея достигнал глас, а нямало никой:
— Защо, господарко, се чудиш на това богатство? Всичко това е твое. Затова иди в спалнята си, почини си от умората на леглото и когато пожелаеш, се освежи в банята. Ние, чиито гласове ти чуваш, сме твои робини. Ревностно ще ти служим. Щом се приготвиш, не ще закъснее царската трапеза.
192
За Завистта виж бел. 16 към IV кн.
193
Виж бел. 30 към II кн.