Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
25. А Психея, простряна на земята, следвала с поглед полета на съпруга си, докато могъл да се вижда, и се късала в неутешими ридания. Когато далечината скрила от взора й нейния съпруг, понесен на размаханите крила, тя се спуснала към близката река и се хвърлила от брега й във водата. Но кротката река, разбира се, в чест на бога, който е научил и реките да горят,202 от страх и за себе си, веднага я изнесла с вълна невредима на покрития с цъфнали цветя бряг. В това време случайно стоял до високия бряг на реката полският бог Пан203, прегърнал планинската нимфа Ехо204, която учел да подражава разни звукове. Недалеч от брега на широка ливада игриви козички хрупали речната трева. Козлокракият бог кротко повикал при себе си наранената и сломена Психея и понеже нейното нещастие му било добре известно, започнал да я успокоява така с нежни думи:
— Мило момиче, аз съм само селянин и овчар, но благодарение на моята дълбока старост имам дълъг опит. Ако правилно разбирам — наистина разумните хора наричат това нещо проникновение — от твоята колеблива и често пъти неравна стъпка, от твоята прекомерна телесна бледност, постоянни въздишки и особено от тъжните ти очи се вижда, че страдаш от силна любов. И така, послушай ме и не се опитвай отново да се погубваш или като се хвърляш в реката, или с някакъв друг вид доброволна смърт. Сложи край на скръбта си и прекрати мъката си и най-добре почети най-великия от всички богове Купидон. Понеже той е разглезен и капризен младеж, опитай се да го спечелиш с нежна преданост.
26. На тия думи на овчарския бог Психея не отвърнала нищо, а само му отдала почит и продължила пътя си. И след като изминала изморена доста много път, пристигнала на превала на деня по някаква непозната пътека в един град, в който царувал съпругът на едната й сестра. Като научила това, Психея пожелала да извести сестра си за своето присъствие. Въвели я веднага при сестра й и след взаимните прегръдки и поздрави, запитана за причината на нейното пристигане, тя започнала така:
— Ти помниш съвета, който ми дадохте, да убия с двуостър нож звера, който под лъжливото име на съпруг прекарваше нощем с мене, преди да ме погълне мене, клетата, ненаситното му гърло. Но веднага щом аз, както се наговорихме, при светлината на лампата съзрях лицето му, видях чудна и направо божествена гледка: самият син на богиня Венера, самият Купидон, казвам, заспал спокоен сън. И докато аз, силно смаяна от гледката на голямата красота и смутена от прекомерното обилие на блаженство, страдах, че не мога да им се насладя, по една лоша случайност лампата пръсна горящо масло на неговото рамо. Той веднага се събуди от тази болка и като ме видя с нож и лампа в ръце, ми каза: „За това толкова страшно престъпление веднага напусни леглото ми и си вземи твоите вещи205, а аз с твоята сестра — и той произнесе името, което ти носиш — ще се свържа в тържествено бракосъчетание.206 Веднага след това заповяда на Зефир да ме издуха навън от прага на дома му.“
27. Още Психея не завършила речта си и сестра й, гонена от порива на безумна страст и пагубна завист, излъгала съпруга си с измислена за случая лъжа, че уж научила нещо за смъртта на родителите си, веднага се качила на кораб и бързо се отправила към познатата скала. И макар че вече духал друг вятър, въпреки това, обладана от сляпа надежда, тя изговорила:
— Приеми, Купидоне, достойна за тебе съпруга, а ти, Зефире, поеми твоята господарка! — и се хвърлила стремглаво надолу в дълбоката бездна.
Но дори мъртва, тя не могла да достигне до желаното място. Тялото й се разбило в скалите и на късове се пръснало на разни страни. Така загинала тя и разкъсаните й части, както й се падало, станали лека плячка на птици и зверове. Не се забавило наказанието и на следващата жертва. Отново след дълго лутане Психея пристигнала в друг град, в който пък била царица втората й сестра. И тя, също така подведена от уловката на родната си сестра и като съперница на осквернения брак на Психея, побързала към скалата и намерила там подобна смъртна гибел.
28. През това време, докато Психея, в лутане да търси Купидон, ходела от място на място, той пък лежал в спалнята на своята майка и стенел от болката на раната, която бил получил от изгарянето на лампата. Тогава белоснежната птица чайка, която плува с криле над морските вълни, се потопила бързо в дълбоките недра на океана. Тя заварила там Венера тъкмо когато се къпела и плувала и й съобщила, че нейният син се е изгорил, че стенел от тежката болка на раната си и лежал, загубил надежда за оздравяване, че сред всички народи от уста на уста се носели злословия и разни обиди за семейството на Венера, които тя подслушала: „Оттеглили сте се, той в планините — да се люби, а ти в морето — да се гмуркаш, и затова вече няма никаква страст, няма прелест, няма очарование, а всичко е занемарено, грубо и ужасно, няма съпружески бракосъчетания, няма приятелски съюзи, няма детска привързаност, а само безмерно зловоние и неприятна погнуса от нечисти връзки.“ Така крякала в ушите на Венера тази бъбрива и прекалено любопитна птица, като петняла името на сина й. А Венера изпаднала в силен гняв и извикала внезапно:
202
Речните божества не оставали неуязвими от стрелите на Амур.
203
Пан е божество, у което животинската природа преобладава над човешката — имал кози крака с копита, рога и опашка. Бог е на горите и ливадите, закриля стадата и техните овчари, ловците и риболовците. Като овчарски бог е откривател на свирката сиринкс. Като горски бог посрещал често пътниците и ги плашел (от неговото име е произведена думата паника).
204
Ехо е планинска нимфа, ехото в планината, в което отеква песента на овчарската свирка на бог Пан.
205
Според римското право вещите на съпругата (rex uxoriae) владее съпругът. При разтрогване на брака те се връщат на нея. Формулата за поискване на развод била: „Вземи си твоите вещи“ (Tibi res tuas habeto).
206
Т.нар. confiarrero — най-обвързващото и най-свещено от трите вида римско бракосъчетание, което се извършва в присъствието на върховния жрец и с принасяне в жертва на пшеничен хляб и полски плодове.