Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
22. И ето Психея, иначе слаба и телом, и духом, добила сили, подпомогната от жестоката съдба, вдигнала лампичката и грабнала ножа. Сякаш нейната смелост променила пола й. Но щом поднесла светлината, блеснали тайните на леглото, тя видяла пред себе си от всички диви зверове най-нежното и най-сладко чудовище, самия Купидон — красивия бог, прелестно почиващ, от чийто вид дори светлината на лампата весело заиграла и още по-ярко заблестяло светотатственото острие на ножа. И Психея, изплашена от тая гледка и невладееща себе си, изнемощяла в смъртна бледност и трепереща, се отпуснала ниско на колене и се опитала да скрие оръжието, но в своята гръд. Това тя наистина щяла да стори, ако от страха пред такова светотатство оръжието не било се изплъзнало от дръзновената й ръка и не било паднало. И вече отмаляла, загубила всички сили, колкото повече се вглеждала в красотата на божественото лице, толкова повече се съвземала. Тя видяла главата му със скъпите й коси от злато, ухаещи на амброзия201, около млечнобялата му шия и пурпурните бузи виещи се къдрици, красиво разпилени, спускащи се едни отпред, а други отзад, от чийто лъчист блясък потъмняла самата светлина на лампата. На раменете на летящия бог светели росни пера с блестящ цвят и макар че крилата почивали, крайчетата на перцата, тънки и нежни, пърхали в неспокоен трепет. А останалата част на тялото била така гладка и светла, че Венера не е могла да се разкайва, че го е създала. До краката на леглото лежали лъкът и колчанът със стрелите, благосклонното оръжие на великия бог.
23. С ненаситна страст, а и с голямо любопитство Психея разглеждала и опипвала всичко това и се учудвала на оръжието на своя съпруг. След това тя извадила от колчана една стрела, но както искала да я опита с края на пръстите си, поради по-силно движение на ръката — тя още треперела, — се убола надълбоко и на повърхността на кожата й се появили малки розови капчици кръв. Така, без да съзнава, Психея сама разпалила у себе си любов към бога на любовта. Тогава пламвайки все повече и повече от страст към бога на страстта, тя се навела над него с буйно желание и започнала да го обсипва с пламенни и жадни целувки, като се бояла да не прекъсне съня му. Но докато с нараненото си сърце тя се отдавала бурно на това голямо щастие, нейната лампа, било от зло вероломство, било от пакостна завист или понеже и самата тя е пожелала да се докосне до това тяло като че да го целуне, капнала от върха на своя пламък капка горящо масло върху дясното рамо на бога. Ах ти, лампо, дръзка и неразумна, лоша служителко на любовта, ти изгаряш самия бог, който се разпорежда с всичкия огън, а всъщност те е изнамерил някой влюбен, за да може по-дълго и през нощта да обладава предмета на своето желание! Така опарен, богът скочил и като видял опетнената и накърнена вярност, се изтръгнал от целувките и прегръдките на безкрайно нещастната си съпруга и без да продума, литнал.
24. Но докато още се надигал, Психея веднага се хванала с две ръце за десния му крак като жалка притурка към високия му полет, обаче скоро се изморила да бъде негова висяща спътница в облачните висини и паднала на земята. Влюбеният бог не я изоставил, а както била простряна на земята, прилетял на близкия кипарис и така й казал с дълбоко вълнение:
— Аз, лековерна Психея, забравил повелята на моята майка Венера да разпаля у тебе страст към жалък и нищожен човек и да те обрека на най-долен брак, сам прилетях при тебе като твой любовник. Това извърших лекомислено, зная, но аз, известният стрелец, нараних сам себе си с моята стрела и те направих моя съпруга, за да ти се сторя, разбира се, като звяр и за да отсечеш с нож главата ми, която има тези влюбени в тебе очи! Винаги те съветвах да се предпазваш от това, благосклонно те предупреждавах. Но тези твои прекрасни съветнички ще получат веднага наказание за опасните си наставления, а тебе ще накажа само с моето бягство.
И щом завършил речта си, крилата му го понесли във високото небе.
201
Амброзия (на гръцки ез. „безсмъртна“) е храната на безсмъртните богове, също ароматна течност, с която се мажели те, за да поддържат красотата си. Правела смъртните безсмъртни.