Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
И за да го склони, тя обсипала с целувки лицето му, говорила му думи гальовни и притиснала тялото си към него, като прибавила към ласките си и това:
— Мой любими, мой съпруже, ти, сладка душа на твоята Психея!
Пред силата и властта на любовния шепот, против волята си, съпругът отстъпил и обещал, че ще направи всичко, а при наближаването на деня изчезнал от прегръдката на съпругата си.
7. А нейните сестри, след като разпитали за скалата и за мястото, където е била оставена Психея, бързо дошли и там така изплаквали очи и се удряли в гърдите, че скалите и канарите отеквали с еднакъв звук техните чести стонове. След това почнали да зоват нещастната си сестра по име, докато проникващите вопли на плачевния им глас се спуснали през стръмнината и Психея, безразсъдна и тревожна, излязла от дома и им извикала:
— Защо се погубвате напразно с горки ридания? Ето, тук съм аз, която оплаквате. Прекъснете вашите печални викове и изсушете най-после влажните си от продължителни сълзи бузи, защото вече можете да прегърнете тази, която оплаквате.
Тогава тя повикала Зефир и му напомнила заповедта на съпруга си. Без да се бави, той се подчинил на поръката и веднага ги пренесъл с най-тих полъх по безопасен начин. Ето те вече изпитвали пълна радост във взаимните си прегръдки и бързи целувки, а спрените сълзи отново рукнали, сега вече от щастие.
— Но влезте весели в моята къща и в моя дом — казала им тя. — И успокойте изтерзаните си души при вашата Психея.
8. Такива думи им казала тя. След това им показала несметните богатства на златния дом, запознала слуха им с многолюдния хор прислужващи й гласове, възстановила силите им с прекрасна баня и с великолепието на божествената трапеза, но те, вече съвсем преситени от голямото изобилие на небесни богатства, закърмили дълбоко в душите си завистта. Най-после едната от тях започнала с голяма настойчивост и любопитство да разпитва кой е господарят на тези небесни неща, кой и какъв е нейният съпруг. Но Психея не нарушавала поръката на съпруга си и не издавала сърдечната тайна, а начаса измислила, че той е някакъв млад човек красавец, на когото първият мъх току-що е покрил бузите, и че обикновено е зает с лов по полето и планините. И за да не би при по-нататъшния разговор да наруши обещанието си да мълчи, отрупала ги със златни предмети и накити от скъпоценни камъни и веднага повикала Зефир и му ги поверила да ги отнесе обратно.
9. Това станало бързо. А отличните сестри по пътя за дома, пламнали от отровата на растящата завист, разговаряли много и оживено една с друга. Най-после едната от тях почнала така:
— Ех, сляпа, жестока и несправедлива Фортуна195! Така ли е решила — ние, дъщери на едни и същи родители, да понасяме различни съдби? Ето ние, по-възрастните, сме дадени на съпрузи-пришелци като робини, прокудени и от дом, и от отечество, и живеем далеч от баща и майка като изгнанички, а тази, най-малката, последна рожба на преситената майчина утроба, владее такива богатства и има бог за съпруг, която дори не може добре да се ползва от тия обилни блага! Ти сама видя, сестро, колко и какви накити има в дома й, какви одежди блестят, какви скъпоценни камъни искрят, освен това колко злато лежи навсякъде под краката й. Ако съпругът й е толкова красив, както твърди, сега няма в целия свят друга по-щастлива от нея. А може би, като се увеличи привързаността му и се засили още повече страстта му, съпругът й като бог ще направи и нея богиня. Така се държеше и носеше тя, бога ми. Сега вече гледа отвисоко, носи се жената като богиня, щом има за прислужници гласове и заповядва на самите ветрове. А аз, нещастната, съм отредена на съпруг, по-стар от баща ми, освен това по-плешив от тиква и по-хилав от всяко момче, държи цялата къща затворена под ключ и в синджири.
10. Другата подхванала:
— А аз трябва да понасям съпруг сгърбен, превит от подагра и затова много рядко отговаря на любовната ми страст. Аз трябва винаги да търкам неговите разкривени и втвърдени като камък пръсти и да развалям тези толкова нежни ръце с миризливи компреси, нечисти парцали и отвратителни пластири. Не изглеждам вече на законна съпруга, а на наета болногледачка. Наистина ти, сестро, изглежда, търпеливо или по-скоро робски — ще кажа откровено каквото чувствувам — понасяш това. Но аз не мога повече да търпя толкова щастлива съдба да се падне на една недостойница. Спомни си впрочем колко горделиво, колко надменно се държа тя с нас и със своето самохвалство, проявено прекалено силно, издаде надменната си душа, а от несметното богатство ни подхвърли с такова нежелание нищожна част и веднага, отегчена от нашето присъствие, заповяда да ни изпъдят, да ни отвеят, да ни освиркат. Да не бъда жена, да престана да дишам, ако не я смъкна от върха на могъществото й. Ако и тебе също, както е редно, те е възмутило нанесеното ни оскърбление, нека двете заедно потърсим едно твърдо решение. А подаръците, които носим, да не показваме нито на родителите си, нито на друг някой и съвсем да не казваме, че знаем нещо за нейното спасение. Достатъчно е, че ние сме видели това, за което се разкайваме, че сме го видели, камо ли да славим пред родителите си и пред целия народ нейното щастие. Не са щастливи тези, чието богатство никой не знае. А тя трябва да знае, че има не робини, а по-големи сестри. Сега нека идем при съпрузите си, да се приберем в нашите бедни, но прилични домове и след като на спокойствие обмислим точните си планове, да се върнем, вече решени, да накажем нейната гордост.
195
Фортуна (гръцката Тю̀хе) — богиня на съдбата и покровителка на градовете. Култът й бил много разпространен в Тесалия. Изобразява се стъпила върху кормило, като кормчийка на човешката съдба, или върху движещо се кълбо, понеже не стояла на едно място, а летяла постоянно.