Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
18. Всички уверяват, че той няма дълго да те гощава със съблазнителните гозби, които ти поднася, но когато в пълната ти утроба узрее твоята бременност, ще те погълне, утежнена с по-тлъстичък плод. Но сега ти трябва да избереш дали да послушаш сестрите си, обезпокоени за твоето желано спасение, и като отклониш смъртта, да живееш наедно с нас, запазена от опасности, или да бъдеш погребана в търбуха на този най-жесток звяр. Ако пък ти харесва самотата на това полско имение, изпълнено с гласове, или гнусната и опасна страст на тайната любов и прегръдките на отровен змей, то ние като любещи сестри сме направили своето.
От тези толкова зловещи слова ужас обзел клетата Психея с нейната простодушна и нежна душа. Доведена до безумие, съвсем забравила всички съвети на съпруга си и своите обещания, тя се хвърлила в бездната на нещастието; трепереща, с безкръвно лице, смъртно пребледняла заговорила на сестрите си в шепот със заекващ глас такива думи:
19. — Вие, скъпи сестри, както и беше редно, оставате верни на своя свещен дълг и наистина изглежда, че тези, които ви уверяват в подобни неща, не измислят никакви лъжи. Защото аз никога не съм виждала образа на моя мъж, нито пък зная откъде е, но само нощем чувам гласа на един съпруг с непозната външност и трябва да понасям той винаги да бяга при появата на светлината. Трябва да се съглася напълно с вашите уверения, че е някакъв звяр. Той винаги настойчиво ме отклонява от лицето си и ме заплашва с голяма беда, ако полюбопитствувам да видя чертите му. И ако вие можете да помогнете някак за спасението на вашата намираща се в опасност сестра, то още сега го направете. Иначе, ако проявите безучастност, това ще унищожи ползата от вашата предпазливост.
Тогава, намерили сърцето на своята сестра незащитено и вратите на неговата крепост отворени, престъпните жени дори не измъкнали от прикритието обсадната машина, а с извадените мечове на своята измама връхлетели върху плахите мисли на доверчивата девойка.
20. Накрая едната от тях казала така:
— Понеже роднинските ни връзки ни принуждават за твоето спасение да пренебрегнем всяка опасност, ще ти покажем пътя, над който дълго и дълго сме премисляли, който единствен може да те доведе до спасение. Вземи добре наточен двуостър нож, прекарай го няколко пъти по дланта си да се заглади, тайно го скрий на тази страна на леглото, където обикновено лягаш, вземи също една удобна лампичка, напълнена с масло, за да свети със силен пламък, и я захлупи с някое гърне200. Всички тия приготовления пази в най-дълбока тайна. И щом той припълзи както обикновено с лъкатушни движения на леглото и се изтегне и надвит от първия дълбок сън, почне да диша дълбоко, слез от леглото боса, стъпвайки на пръсти колкото може по-предпазливо, освободи лампата от покривалото на сляпата тъмнина и потърси помощта на светлината, за да намериш удобен момент за прекрасния си подвиг. Вдигни високо с десница двуострото оръжие и смело удари колкото можеш по-силно, за да пресечеш връзката между врата и главата на пакостния змей. Не ще ти липсва и нашата помощ. Веднага щом с неговото убийство добиеш своето спасение, ще те чакаме изпълнени с безпокойство, ще отнесем заедно с тебе всичко това и ще те свържем в приличен брак като човек с човек.
21. След като с такива пламенни слова разпалили още повече огъня, който вече горял в сърцето на сестра им, те я напуснали бързо, понеже и те самите се ужасили да бъдат наблизо до това голямо злодеяние. Отнесени пак както обикновено от полъха на крилатия Зефир върху скалата, веднага се втурнали да бягат, бързо се качили на кораба и се отдалечили.
А Психея останала сама — макар че не може да се нарече сама, щом е преследвана от страшните фурии. Тя се вълнувала от скръб като бурно море и въпреки че била взела твърдо решение и душата й била непоколебима, все пак, когато се заловила за престъплението, започнала да се колебае, да става несигурна в решението си и да се разкъсва от противоречиви чувства, които пораждало нейното нещастие. Тя бързала и се бавела, изпълвала се с дързост и треперела, колебаела се и се гневяла и което е най-ужасно, в едно и също същество и мразела звера, и любела съпруга. При все това, когато вечерта повлякла след себе си нощта, с главоломна бързина тя извършила приготовленията за ужасното престъпление. Нощта настъпила, а с нея и съпругът й пристигнал и след престрелките на любовното сражение потънал в дълбок сън.
200
В същност лампата угасва, ако се сложи под похлупак или в затворен съд, но в приказките е възможно тя да продължи да свети.