Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
Омаян от тези думи и от нежните й прегръдки, съпругът избърсал сълзите й със своите къдри, обещал да изпълни желанието й и веднага изчезнал пред светлината на раждащия се ден.
14. А двойката сестри, свързани в общ заговор, дори без да видят родителите си, от кораба тръгнали стремглаво към познатата скала и без да дочакат появяването на вятъра, който да ги отнесе, скочили със смело безразсъдство в пропастта, но Зефир, не забравил заповедта на своя повелител, ги поел, макар и против волята си, с лек полъх на своя скут и ги спуснал на земята. А те, без да се бавят, веднага с бързи крачки влезли в дома и прегърнали своята плячка, и скрити под сестринското име, под весело лице, притаили вътре в себе си куп измами, така започнали да я ласкаят:
— Психея, ти не си вече малка както преди, сама вече ще станеш майка. Колко щастие, знаеш ли, ни носиш в тая торбичка, с каква радост ще зарадваш цялото ни семейство! Щастливи сме, че ще се радваме да бавим това златно детенце. Ако прилича по красота на родителите си, както трябва да се очаква, от тебе ще се роди истински Купидон.
15. Така те с престорена любезност завладели постепенно сърцето на своята сестра. Веднага щом си отпочинали върху креслата от умората на пътя и се освежили от топлите пари на банята, тя ги гостила в прекрасната столова с ония чудни и богати ястия и закуски; пожелала да засвири китара — тя зазвъняла, да се надуе флейтата — тя зазвучала, да запее хорът — и той запял. Не се виждал никой, а всички тези най-сладки мелодии галели душите на слушателите. Но злобата на престъпните жени не се успокоила дори от нежната сладост на медената песен и те насочили разговора към намислената от по-рано примка: без да се издават, почнали да питат какъв е нейният съпруг, от какъв род, с какво се занимава. Тогава тя от прекомерна наивност, забравила предишния си разговор, им разказала нова измислица, че нейният съпруг, едър търговец от близката провинция, е на средна възраст, с прошарена коса. И като привършила набързо този разговор, отново ги отрупала с прекрасни дарове и ги предала, на колесницата на Зефир.
16. Докато, понесени от спокойния полъх на Зефир, се завръщали у дома си, те водели такъв разговор помежду си:
— Какво да кажем, сестро, за толкова чудовищната лъжа на тази глупачка? Кога беше младеж с току-що цъфнал мъх по брадата, а сега на средна възраст с лъскави посребрени коси. Кой е този, когото кратък срок от време е преобразил с внезапна старост? Нищо друго не ще откриеш, сестро моя — или тази негодница си измисля лъжи, или пък сама не знае образа на съпруга си. Което и от двете да е истина, тя трябва да бъде махната от този разкош. Ако не познава образа на мъжа си, наистина се е омъжила за бог и носи бог в утробата си. Пък ако, не дай боже, тя бъде наречена майка на божествено дете, аз веднага ще си сложа примка на врата. А сега нека се върнем при родителите си и да сплетем лъжа, най-подходяща за това, което казахме в началото за Психея.
17. В такава треска те се обадили едва-едва на родителите си, не мигнали цяла нощ, а на другия ден рано-рано, не на себе си, хукнали към скалата и оттам с познатата помощ на вятъра смело долетели долу; с разтриване на клепачите извикали насила сълзи от очите си и с такова лукавство се обърнали към младата жена:
— Ти си седиш щастливо и блажено в незнание на голямото зло, нехайна към грозящата те опасност, но ние, които с непрестанна грижа бдим над твоето щастие, се измъчваме силно от твоето бедствие. Това, което открихме като истина, понеже споделяме твоята скръб и мъка, не можем да скрием от тебе: грамаден змей, припълзяващ в многокръгови извивки, на когото гушата е препълнена със смъртоносна отрова, а устата са зинали кръвожадно като бездна, почива тайно при тебе всяка нощ. Ето спомни си питийското199 предсказание, което възвести, че ти е отреден брак със свирепо чудовище. Наистина много селяни и ловци наоколо и много местни хора са го виждали, когато привечер се връща от пасбището и когато плува по водите на близката река.
199
Питийски вместо делфийски, Аполонов. Прилагателното е образувано от Пито, старото име на областта Фокида, в която бил разположен гр. Делфи, също и другото име на този град. Там се намирало най-голямото прорицалище в Гърция, свързано с култа на Аполон. Жрицата на Аполон се наричала също Пития.