Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Телефонът звънна. Тя вдигна слушалката.
— Лара? Лара, ти ли си? — разтревоженият глас на принц Алфредо Мазерини.
— Ох, Алфредо. Откъде разбра, че съм тук?
— Звъня ти всеки ден — рече той, изпълнен с негодувание. — Всеки ден се опитвам да се свържа. И всеки ден никакъв отговор. Как мислиш се чувствам?
— Съжалявам. Трябваше да отлетя до Брега. Току-що се върнах оттам. — Всъщност не съжаляваше ни най-малко. Почивката, която си даде беше чудесна.
— Но Лара, Лара, как така — продължи той с обвинителен тон, — можеше да ми звъннеш поне.
— Казах съжалявам — изстреля тя.
— Добре, свързах се с теб и сега разговаряме, така че да го забравим. — Принцът беше чувствителен и добре разбираше, че ако спори няма да стигне доникъде. — Искаш ли да дойдеш тук?
— Не.
— Тогава ела по-късно. Утре. Ще те чакам на летище Рим, после заедно ще отидем в Гщаад за състезанията по табла. Ще кажеш ли да, мила моя?
— Не, Алфредо. Имам работа за вършене.
— Ах, Лара, моя прекрасна. Караш ме страшно да полудявам.
— Дай ми още няколко дена. И ще дойда при теб в Гщаад.
— Колко дена?
— Не ме карай да обещавам несигурни неща. Обади ми се утре.
Бързо затвори слушалката и не обърна повече внимание на телефона, въпреки че незабавно започна да звъни отново. Алфредо беше глезен италиански принц през целия си живот. Щеше да му дойде добре веднъж да бъде малко самостоятелен.
Освен това тя не искаше да закъснява за срещата с Ник.
22.
Анджело звъня десет пъти на Рио по телефона, докато накрая я откри.
— Хей — рече той, — да ти кажа за онази нощ.
— Никакви извинения — рече Рио с плътен, гърлен смях. — Разбирам, аз съм мно-о-ого схватлива дама.
— Довечера навярно ще може да бъдем заедно?
— Миличък, може да съм схватлива, но ти и аз просто не можем да се изклатим на същото място.
— Хей… онази нощ се получи грешка — започна да обяснява той. — Аз обикновено не съм такъв. Не искам да се хваля, но…
Тя го сряза набързо:
— Много си мил и палав малчуган и ти е много голям за тийнейджърчета и за хубавичките зайченца, които искат нещо бързо — искам да кажа бърз секс. Но мили мой, ти и аз сме съвсем различна класа.
Анджело почувства, че цялата му репутация е в опасност и продължи:
— Мога да ти обясня за онази нощ. Беше…
Тя го прекъсна отново:
— Да-а, бейби. Определено беше. — И веднага затвори.
Той тръшна слушалката възмутен. Как смееше тая грамадна шантава наркоманка да му отказва така? Искаше да се види с нея, да докаже своята мъжественост. Беше пренебрежение и обида тя да мисли за него като сексуален неудачник. Майната му! Та той беше голям ебач. Безброй жени можеха да го потвърдят. Можеше да продължава с часове. Можеше да се владее невероятно.
Вдигна слушалката и набра номера на своя омъжена позната с четири деца.
— Ела веднага при мен — изкомандва той.
— Не мога, едно от децата е болно — извини се жената.
Той тръшна слушалката. Да не би да губеше вече своето обаяние?
После се обади на приятелката си, която беше крупие. Тя пристигна след час и той веднага я вкара в леглото. Сам се увери, че може добре да управлява секса си, довеждайки я до безброй оргазми в продължение на два часа. Тя явно остана много доволна, тъй като виковете и стенанията й бяха неспирни. Той откри, че дори не може да се изпразни. Когато го извади, беше още надървен.
След като тя си отиде, той отново се обади на Рио.
— Брей, много притеснителен малчуган си — рече тя подигравателно. — Не обичам притеснителните. Знаеш ли защо, миличък? Това наистина ме изключва от секса.
— Мога ли да дойда при теб? — намразвайки се заради това, че молеше, но завладян от нуждата да докаже способностите си пред нея.
Тя погледна часовника си: беше шест часа.
— Окей — рече тя. — Бъди тук след пет минути.
Веднага щом затвори слушалката, тя излезе.
Анджело отиде до апартамента й, който беше взет под наем, по най-бърз начин. Но нямаше никой и той остана да чака цял час, постоянно натискайки звънеца. Естествено, никой не отвори, което наистина го вбеси. Та коя си мислеше, че е тая кучка?
Накрая седна в близкия бар и си поръча скоч. На всеки петнайсет минути й звънеше по телефона и не получаваше никакъв отговор.
Изпи няколко чаши уиски. Обикновено не пиеше много, падаше си по марихуаната. Но тази вечер изпитваше нужда от нещо.