Убийци от любов

— А сега, малкото ми момче — каза тя подигравателно, — от къде би искал да започнем?

Анджело се приближи до нея. Искаше му се тя да свали високите си обувки. Без тези проклети обувки щяха малко повече да са на приблизително еднаква височина. Защото обувките й я повдигаха, а той определено не харесваше да е така. Караха го да се чувства малък.

Рио започна да поклаща тялото си в такт с музиката. Разкрачваше краката си, клатушкаше се напред-назад под фънки звуците на „Секс машината“55 на Джеймс Браун.

— Хей — рече той, — свали си обувките.

— Но сладичък мой, аз обожавам моите обувки — отвърна тя с превзет южняшки акцент и въздъхна. — Те ме карат да се чувствам истински голяма и важна. Така се чувствам най-добре да изям непослушни малки момчета като Анджело Басалино.

Той я сграбчи за кръста.

— Покажи ми голямата си работа, супер-жребецо — рече провлачено тя.

Двамата се заклатушкаха заедно.

— Стани… хайде… давай… стани… стани… стой на сцената… давай… като секс машина. — Рио припяваше заедно с Джеймс Браун, докато хватката на Анджело стана още по-здрава и той успя да я придърпа и бутне на леглото.

Продължаваше да пее, когато той я намести по гръб.

— Хайде… давай — продължаваше тя, — … стани… заедно… точно така, бейби.

Той се качи върху нея, но още преди да осъзнае какво става, тя протегна дългите си крака, сключи ги на гърба му, натисна го рязко към себе си и го пое дълбоко навътре. С енергично движение изви таза си нагоре; натиска върху него беше толкова силен и се почувства толкова невероятно стиснат, че се изпразни веднага.

Тя започна да се смее силно и подигравателно. Цялата работа беше станала само за няколко секунди.

— Хей, бейби, бейби — продължи тя с напевен тон. — Какво си ти — заек ли?

Продължи да се разтапя в смях, докато Анджело се отдръпна и се опита да разгадае какво се бе случило. Всичко, което беше направил, беше едно вкарване, след което тя беше стиснала неговата мъжественост като менгеме и изпомпила навън всичко от него с един внезапен замах. Исусе. Какво ставаше тук?

Рио се претърколи по леглото.

— Колко ще продължи антракта? — оплака се тя. После захвърли пурпурната си перука и разтръска дългата си лъскава черна коса.

За негова чест Анджело беше отново твърд. Гордееше се с добрия контрол над себе си, знаейки, че може да продължи с часове, щом се налагаше. Мисли постоянно за тая работа — това беше секретът. И умът му сега се беше спрял на спомена от първия път, когато я беше видял у Били.

Наведе се над нея и започна да дразни с език гърдите й:

— Хайде да се ебем, бейби — каза тя с оживен тон. — Тук съм за екшън. Можем да преминем към работата с езиците после.