Убийци от любов

Анджело се гордееше със своето малко царство.

— Много е щуро, а? — наду се той пред Рио.

Тя огледа небрежно обстановката с бърз поглед.

— Вземи си водно легло, миличък — беше единствената й забележка.

И двамата бяха замаяни от алкохола. След първоначалните встъпителни слова на Рио, с които се запозна с Анджело, той не губи никакво време да се отърве от русата си компаньонка и да се присъедини към групата на Рио. Но Рио веднага охладня и започна да се опитва да го пробута на Пийчиз, докато в същото време правеше груби забележки за самонадеяните италиански полови жребци.

Както обикновено, Рио беше в центъра на вниманието. Изглеждаше скандално екстравагантна в проститутските си обувки с петинчови токове, които увеличаваха шестфутовата й височина до нелепи пропорции. Стърчеше като кула над всички; жилестото й тяло се полюшваше на претъпкания дансинг в разголена рокля, завързана на няколко места около тялото й. Сребърни гривни дрънкаха на ръцете й между лактите и рамената и различни символи на изобилието и плодовитостта подскачаха и се подместваха около врата й. Гримът й беше свръхпрекомерен, докато дългата й черна индианска коса беше увита и закрепена на главата на топка, скрита под пурпурна афро53 перука.

Танцуваше с всеки. Генерираше сексуалност и възбуда на висок волтаж.

Анджело беше доволен, че е наблизо и има възможност да гледа. Не изпитваше ни най-малко съмнение, че след това тя ще отиде у дома му с него.

Седеше отпуснат на облегалката и се забавляваше да гледа шоуто на дансинга, спомняйки си какво се бе случило преди няколко години. Ню Йорк. Тогава работеше за брат си Франк и един ден беше изпратен до къщата на Били Експрес да остави някакъв пакет.

— Лично на него — му беше казал Франк. — Непременно да му го предадеш лично.

Били Експрес не си беше у дома и на Анджело му беше казано да почака. На него не му харесваше да го използват като разносвач. Писваше му от такива работи. Но след малко чу някакви звуци, които не можеше да сгреши, и тръгна да разузнае. Стъпваше тихо, на пръсти в белите си спортни обувки, които обичаше да носи.

Звуците идваха от стаята, съседна на кабинета, където му беше казано да почака. Открехна леко вратата и надникна през пролуката.

Рио Джава и някакъв китаец изпълняваха интересен номер на пода. Тя беше гола, легнала по гръб с разперени като птица ръце. Китаецът беше заел поза над нея, съвсем тих и неподвижен. От време на време той се задвижваше и й го напъхваше дълбоко, отдръпваше се и после пак оставаше неподвижен до следващото кратко мушкане. Това подлудяваше Рио все повече и повече, докато накрая тя се вкопчи в него, сключи предългите си крака около врата му и започна да вика, отдала се изцяло на страстта и удоволствието.

Анджело беше затворил вратата бързо. Беше се почувствал целият надървен като кол. Изчака с премрежен поглед, докато дойде Били Експрес, предаде пакета, и тичешком отиде до публичния дом на Карита, където трябваше да остави друга пратка. Но не пратката се въртеше в главата му.