Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Коста дъвчеше края на дълга пура и смучеше скоча си през специална сребърна сламка.
Никой на масата не говореше. Момичетата, които бяха три различни вида красота, гледаха втренчено й безучастно пред себе си. Всичките бяха със старомодни, разрошени прически, въпреки че имаха коси с различни цветове. И трите имаха големи бюстове и дълги крака.
Коста Генас скочи рязко, когато Енцо Басалино влезе в ресторанта.
Енцо му кимна кратко, когато премина край неговата маса. Но след като седна, измина цял час, докато го извика при себе си.
— Много ми харесва блондинката — рече Енцо. — Какво ще кажеш за нея?
— Деветнайсет годишна е — отговори бързо Коста. — При нас е само от два месеца, но е страхотно момиче, упорита, работна. Преди беше омъжена за някакъв безделник и когато той се разкара от нея, тя реши, че има по-добри начини да изкара пари и да живее. Много ни хареса и я запазихме за публичния дом на Бразил. Там щеше да е истинска сензация. Разбира се, когато чух, че търсиш такова парче, веднага си помислихме за нея.
— Чиста ли е? — попита Енцо, преминавайки направо по същество.
— Чиста ли е? — Коста повтори думите му удивен. Лукавите му очи се завъртяха бързо от изненада и стрелнаха седмината мъже, насядали край Енцо. — Той ме пита дали била чиста. Нима аз някога…
— Достатъчно — прекъсна го рязко Енцо. Не харесваше Коста Генас и никога не го беше харесвал. Но Коста имаше най-красивите момичета и винаги знаеше точно коя би се харесала най-много на Енцо. — Изпрати ми я — изръмжа той. — Искам да видя сам.
С поклащаща се походка момичето премина през ресторанта. Имаше обувки с нелепо високи, тънки и остри токчета. Застана до масата, ухили се глуповато и почака, докато Енцо й направи знак да седне до него.
Когато седна, той я изгледа отблизо отвсякъде. Имаше симпатично лице с леко остри черти, от което най-много се открояваха сочни, стиснати червени устни. Сиви очи, украсени със сини сенки, лице с много лунички, които се беше опитала да скрие и — което добре се забелязваше — съвършено тяло.
— Как се казваш, скъпа? — попита той любезно, потупвайки я по коляното не чак дотам бащински.
— Мириам — прошепна тя, издишвайки тихо, наподобявайки гласа на Мерилин Монро.
— Е, Мириам — рече той, докато очите му жадно поглъщаха щедрото й деколте, — как ще се почувстваш да дойдеш и останеш в моята къща, в Маями?
Анна Мария навиваше будилника да звъни всеки ден в шест часа сутринта. После, натежала от бременността в последния месец, тръгваше в тъмнината с тромава походка към кухнята, където обичаше да седи и пие топъл, сладък чай и гледа как утринта става все по-светла.
Анна Мария никога не се беше доверила на друг да направи закуска на нейните деца. Обичаше да я прави сама. Бъркаше горещата овесена каша, докато премахне образуващите се бучки. Претопляше хляба. Приготвяше домашния конфитюр от сливи. До седем часа, когато всички идваха за закуска, тя беше подготвила всичко.
Анна Мария беше силно момиче, но след четирите бременности чувстваше краката си слаби и коремът си отпуснат почти безвъзвратно. Надяваше се раждането да стане скоро. Франк стоеше далеч от нея, когато беше бременна. Никога не я докосваше и избягваше да я гледа. Не че казваше нещо, но тя знаеше, че така предпочита, и това я натъжаваше. В края на краищата, Франк беше този, който искаше много деца.
Тази сутрин часовникът отново я събуди и Анна Мария стана. Облече робата си много трудно. Чувстваше се изтощена. Надяваше се, че днес ще е денят. Угощаването на бащата на Франк беше голямо напрежение. Толкова много допълнително трябваше да готви, за да приготви любимите му блюда. И децата винаги ставаха толкова възбудени и раздразнителни, когато Франк беше сърдит и навъсен.
Отдавна беше настъпил днешният ден, а й се струваше, че си е легнала съвсем скоро. С уморена и тежка походка отиде в кухнята; включи лампата и втренчи поглед в гледката, която й се стори съвсем нереална.
Нейният съпруг Франк се беше привел над Бет, която беше проснал по гръб с разперени върху кухненската маса ръце. Лицето му беше изкривено от концентрация и дъхът му беше насечен. Беше облечен, а Бет беше гола. Бялата й нощница беше на топка до краката му.
Ръката на Анна Мария бързо се насочи към разпятието, което висеше на врата й, и с широко отворени от ужас очи започна да шепне на италиански.