Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Докато отиде в казиното, походката му беше станала съвсем неуверена; чувстваше се войнствено настроен. Управителят Еди Ферантино го разбра още от пръв поглед и го отведе у дома му.
Той се обади веднага на друга приятелка и се срещна с нея в „Трамп“. Оказа се, че Рио е тук, заобиколена от нейните така наречени приятели.
— Ти си една шибана кучка — изсъска й той.
— А ти си едно скапано парче в леглото — изсъска в отговор тя.
— Слушай, ела с мен у нас и ще видиш, че ще преглътнеш думите си — настоя той, съвсем забравил за приятелката си.
— Не ме интересуват думи за ядене — рече тя и се ухили подигравателно.
— Това, което ще получиш, няма да са думи — измънка той, напрягайки усилия да изглежда трезвен.
— Да тръгваме тогава — каза оживено тя.
Той заряза приятелката си. Взеха такси. Веднага щом влязоха в апартамента, тя се съблече и захвърли дрехите си.
Едва сега Анджело разбра, че е направил грешка. Алкохолът беше отпуснал цялото му тяло, а главата му беше гроги.
— Е? — Тя го погледна право в лицето, поставила ръце на кръста, с разкрачени крака. — Събличай си дрехите, любовнико. Да видим какво можеш да направиш.
Започна сама да го съблича. Но дори и след като свърши със събличането, той не можа да го вдигне. Усещаше, че дори и животът му да зависеше от това, нямаше да може да го стори. Обзе го пълно унижение.
Тя започна да се смее подигравателно и каза:
— Обади се на мама, когато пораснеш и станеш голямо момче. Окей, бейби?
Облече се и излезе.
23.
Беше късно, когато Ник свърши с всичко в къщата на Франк. Имаше много проблеми за разрешаване. И безкрайни разговори. Ник каза, че такива работи не го засягат чак толкова много. За него нещата в Калифорния вървяха гладко. Местните убийства и борби за надмощие в Ню Йорк наистина не го интересуваха.
— Путьо! — изгърмя Енцо към него и го покри с пръски слюнка, когато той разясни становището си. — Каквото се случи днес тук, утре става на друго място. Да не мислиш, че си защитен от някакъв си шибан ангел пазител? Дрън-дрън.
И Енцо и Франк му се бяха много ядосали, тъй като беше дошъл без никакви бодигардове.
— Не можеш да помръднеш из Ню Йорк, ако не си прикрит — беше изревал Енцо и Франк незабавно се съгласи. Двамата освободиха колата и шофьора, които той беше наел на летището, и ги замениха с кадилак седан и двама от хората на Франк.
Ник не можа да спре да си задава въпроса как ли щеше да се почувства Лара с двама мъжаги, застанали отвън до входната й врата, когато отидеше при нея.
Пристигна в „Льо Клуб“ късно. Лара беше с компания, която той за щастие не познаваше. Но за негово раздразнение, тя го представи.
Ядоса се много, огледа се бързо наоколо, но не можа да забележи познато лице. Накрая почувства облекчение! Все пак, не беше като да е сам с Лара. Как някой може да си помисли, че са заедно? Той дори беше дошъл след нея.
Отпусна се леко в креслото и реши, че тя изглежда по-хубава отвсякога. Веднага му се прииска да я докосне и прегърне. Защо да губи време? Беше му писнало да е постоянно с нея на партита и дискотеки.
— Защо да не излезем оттук, красива лейди? — предложи той с нисък глас, докосвайки леко с ръка крака й под масата.
— Ти току-що дойде — смъмри го тя. — Ще е много нетактично за останалите.
— Слушай какво. — Ръката му стисна бедрото й. — Не ми пука от нищо. А на теб?
— Нима? — Изглеждаше развеселена. — Боже мой, как е променил климатът поведението ти. Да потанцуваме ли?
На него не му се искаше да танцуват. Просто искаше да е насаме с нея.
Остави се неохотно тя да го изтегли на дансинга, където се притисна до него. За пореден път той почувства възбудата и обещанието за това, което предстоеше.
Майната й на Ейприл. Беше свободен да прави каквото си иска. Не беше още женен.
В Ню Йорк имаше италиански ресторант, наречен „Пинокиос“, който оказваше кралски прием на Енцо, когато дойдеше в града. Ресторантът беше семеен. Майка, баща, две дъщери и син, които предчувстваха желанията и знаеха нуждите на Енцо. Всяка вечер, когато той се отбиеше, близките маси до неговата бяха давани на хора, които той лично одобряваше.
На една такава маса седеше Коста Генас. Дребен човек, имащ на пръв поглед измъчен вид, с почернели зъби и груба, съсухрена кожа. Изглеждаше съвсем неуместно да седи с три от най-привлекателните момичета в ресторанта.