Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
— Исусе Христе! — измуча Франк. Оставаше му само миг до изпразването и той нямаше никакво настроение да бъде прекъсван.
Бет се изви, опитвайки се да се измъкне от хватката му, и успя. За него беше твърде късно да спре. С яростен рев се изпразни и опръска целия кухненски под. Това беше окончателната обида за Анна Мария.
— Ти, шибана кучко — закрещя той на Анна Мария. — Защо, по дяволите, ме шпионираш? — Лицето му беше червено от гняв.
Анна Мария се обърна да побегне, но беше твърде късно. Франк беше по петите й с вдигната ръка; целият беше завладян от неуправляема ярост. Удари я през лицето два пъти. При втория удар тя падна на пода.
— Кучка! — извика той застанал над нея с вдигната ръка, готов да удря още.
Бет не можеше да повярва на очите си. Никога не си беше представяла, че може да се получи така. Когато промени времето на будилника на Анна Мария, беше съвсем наясно, че тя ще ги открие заедно. Но не беше предположила, че Франк може да се превърне в такъв крещящ, див звяр.
За миг се почувства парализирана. После осъзна напълно какво става в стаята и остана поразена. Хвърли се с всички сили към него и се опита да възпре яростната му ръка, сипеща удари върху Анна Мария.
С един замах той я отблъсна от себе си.
— Спри, Франк. Спри! — изкрещя тя. — Ще я убиеш!
Внезапно той изглежда се осъзна какво прави. Спря и започна да хленчи:
— Ох, мили боже. Ох, Исусе Христе! Какво направих?
Анна Мария лежеше съвсем неподвижна. За миг Бет си помисли със страх, че може да е мъртва. Но се вслуша добре и успя да долови слабия й дъх. Без да каже нищо на Франк се втурна към телефона и извика бърза помощ.
Когато линейката пристигна, Франк плачеше и се опитваше да вземе Анна Мария в ръце като дете.
— Падна по стълбите — каза той на санитарите. — Не можах да й помогна. Падна.
Двамата мъже се спогледаха. Това го бяха чували вече.
В този момент Анна Мария започна да стене. Ужасни, силни, животински стонове.
— Моля ви! Отведете я бързо в болницата — каза Бет настойчиво. — Мисля, че вече започва да ражда.
24.
Лерой Джизъс Боолз проследи с поглед линейката, която спря пред къщата на Франк Басалино в ранните утринни часове. В безизразните му очите не се забелязваше почти никакъв интерес. Дъвчеше дъвка бавно, методично. Извади я от устата си, сви я на малко топче и започна да го върти между пръстите си.
Май въобще нямаше да е трудно да нанесе удар на Франк Басалино, помисли си той. Един точно прицелен изстрел между очите и всичко щеше да свърши много бързо. Докато двамата палячовци, които очевидно бяла негова охрана, се задействаха, Лерой Джизъс Боолз щеше отдавна да е изчезнал.
Франк Басалино беше далеч по-лесна цел отколкото стареца. Енцо Басалино знаеше много добре какво означава охрана, и когато тръгнеше нанякъде, се уверяваше добре, че е солидно обграден и защитен. Разбира се, той се охраняваше по стария начин. Някой трябваше да му подскаже за новите методи, помисли си Лерой с широка прозявка.
Срамно беше, че точно сега нямаше какво да прави. Но той беше научил добре домашната си работа и ако обстановката станеше по-наложителна, ако Дъки К. Уилямс му кажеше да извърши финалния удар… Е, беше готов.
Лерой хвърли дъвката си на земята. Имаше работа за вършене. Басалино доказваха, че са упорита фамилия, но щяха да разберат… един ден.
По-късно същата сутрин, Лерой вървеше бавно към камионетката, която беше откраднал. Беше облякъл евтини дрехи. На тениската му пишеше „Покривки, ленено бельо Самсънс“. Щом се качи в камионетката нахлузи шапка с козирка от черна кожа и жълти слънчеви очила.
Още отсега му се причуха гласовете на свидетелите и се усмихна със стегнати устни: „Да-а… чернокожо момче… на около двайсет и нещо… високо, много слабо… откъде, по дяволите, да знам на какво приличаше… беше черен“.
— Да, да. Ние всички си приличаме, миличка — измърмори той на себе си. — Прекрасно!
Караше камионетката внимателно. Не му бяха притрябвали никакви произшествия.
„Барбарелис“ беше голям италиански ресторант-бар, разположен на главна улица. Спря камионетката пред него и слезе. Отвори задната врата на фургона, взе голяма кошница с изпрани покривки и влезе вътре.
На касата седеше момиче, което изчисляваше сметките, а стар сбръчкан мъж метеше пода с метла с вяли движения, без да обръща ни най-малко внимание какво става край него.