Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Обърна се по корем и той й го вкара отзад.
Точно когато беше много добър, тя събра крака и повдигна таза си няколко инча. Отново настъпи онова невероятно усещане — неумолимото стискане — така че той не можа да се сдържи да не се изпразни. И изпразването беше страхотно — едно прекрасно събитие, което не можеше да бъде спряно по никакъв начин.
— Исусе! — възкликна тя сърдито. — Колко време е минало, откакто си спал с жена?
Анджело беше изтощен. Легна по гръб на леглото и затвори очи. Чувстваше се замаян. Пет минути сън и отново щеше да се чувства силен.
Джеймс Браун вече пееше „Това е мъжки, мъжки, мъжки свят“56.
Анджело заспа.
Усмихвайки се на себе си Рио, стана и облече роклята си. Началото беше обнадеждаващо.
Натисна и закрепи перуката на главата си, огледа се, застанала на високите си обувки, тананикайки нещо на себе си. Отиде в банята и с кафявото си червило написа на огледалото: „Миличък, ти май се шегуваше!!“.
Излезе от апартамента му, без да го събуди.
20.
Мери Ан Огъст беше много доволна, че Енцо беше решил да я вземе със себе си до Ню Йорк. Никога нямаше открито да го признае — освен на себе си — че намираше Маями скучен и отегчителен. И то не толкова самия Маями, колкото факта, че не й се позволява да излиза сама, и че хората, които идваха в къщата, бяха всичките много възрастни. И, естествено, жената, която все надничаше от прозореца. Беше много изнервящо чифт луди черни очи да те преследват навсякъде.
— Кой е там? — беше попитала Мери Ан разтревожена, когато беше пристигнала в къщата първия ден.
— Забрави това — я беше предупредил Енцо. — Просто не обръщай внимание и никога да не хващам задника ти да се върти близо до онази стая. Ясен ли съм?
Мери Ан разбра много добре, че повече не трябваше да го разпитва, но това не я възпря да разговаря по въпроса с прислужницата, която носеше храна в стаята два пъти на ден.
Прислужницата беше италианка и се страхуваше да говори, но Мери Ан постепенно сглоби отделните части от цялата картина, които успя да научи от отделни реплики. Жената беше съпругата на Енцо. Беше психически болна и никога не излизаше от стаята си.
Мери Ан се изплаши, но след като живя няколко месеца в къщата забрави за лудите, постоянно наблюдаващи очи и свикна да мисли, че те не са там. Беше много мило от страна на Енцо, мислеше си тя, че е оставил старата дама в къщата и не я е изхвърлил в психиатрична болница.
Мери Ан намисли да свърши много неща в Ню Йорк. Искаше да си купи нови дрехи, да види всичките шоута по „Бродуей“57 и да похапне в най-добрите ресторанти.
Но Енцо имаше други идеи. Когато пристигнаха я затвори в апартамента в хотела и й каза да стои там, докато не й каже нещо друго.
Бяха пристигнали сутринта. Сега беше седем часа вечерта и Мери Ан беше отегчена и гладна.
Седеше нацупена на леглото с кръстосани по турски крака. Сините й очи отразяваха светлината на телевизора, по който даваха някакво шоу.
Отначало не чу почукването по вратата. Когато Алио Маркузи влезе, тя се стресна.
— Ох, ти ли си — каза тя със сърдит тон. — Къде е Енцо?
Алио се усмихна. Беше се изкъпал и облякъл новия си син костюм. Оплешивялата му коса беше зализана с лъскава помада.
Енцо му беше казал каквото трябва. Мери Ан беше вън от играта. Беше й намерил някаква работа в Лос Анджелис.
Енцо винаги позволяваше на Алио да опита, когато свърши с някое момиче. Така беше в продължение на трийсет години. Понякога момичетата възразяваха. Но точно такива харесваше Алио. Още когато беше млад му беше трудно да го вдигне при нормални обстоятелства.
— Той няма да дойде — рече Алио с мек тон. — Имам да ти казвам нещо, скъпа моя.
21.
На масата в къщата на Франк Басалино горяха свещи. Децата му, изкъпани, чисти, сресани, облечени в най-хубавите си дрехи, седяха изправени на столовете до масата. Франк беше преотстъпил своето обичайно място на най-важния стол на своя баща и седеше отдясно на Енцо. Анна Мария седеше срещу съпруга си и постоянно помръдваше напрегнато в своя стол.
Ник беше тук. Постоянно се смееше и шегуваше с двете по-малки деца. Искаше да прекара вечерта с Лара, но Енцо беше настоял да присъства на вечерята и неговия баща не беше човек, с когото да спориш.
56
„It’s a man’s, man’s, man’s word“ — популярен хит на Дж. Браун от 1966 г. — Бел.прев.
57
„Бродуей“ — един от главните булеварди в Манхатън, на който са разположени десетки театри, сцени и др.; синоним на най-значими и първокласни театри. — Бел.прев.