Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
„Скъпи ми приятелю. Що се отнася до чувствата, винаги съм била неспособна да ги изразявам с думи, затова ти се възхищавам, че успя да ми кажеш толкова чудесни слова. Оттогава не си напускал нито за секунда мислите ми. Както ти самият каза, «просто така се случи». Това важи и за мен. Надявам се силно, че ще се срещнем при други условия, още при първа възможност. Всичко хубаво.“
Следваше: „Прегръдка и целувка от една добра приятелка.“ И Р.Б. „Скъсай това на хиляди парчета! Моля те!“
Можех да скъсам писмото й на хиляди късчета, да скачам и танцувам отгоре им или да ги превърна в пепел, но никога нямаше да забравя думите, които то съдържаше — най-прекрасното писмо, което някога съм получавал.
Той кимна едва забележимо за по-голяма убедителност.
— Никога! И така… така всичко започна на сериозно, така станахме нещо повече от близки приятели.
Поседяхме, натопили муцуни в чашите, преди да го запитам отново:
— А какво стана по-нататък, Юнас?
— Ами… всичко. Започнахме да се срещаме често след работа. Пиехме заедно кафе, разговаряхме, държахме се за ръце. Говорехме си. Една вечер аз я взех с колата и отпътувахме с чувството, че отиваме много надалеч. Паркирах горе, до църквата във Фана, и поехме нагоре по пътя. Ръка за ръка в черната дъждовна мрачина, намерихме закътано място и там се целунахме за първи път. Истински. Сякаш целувах едновременно малко момиче и зряла жена. Малко момиче, което открито и с желание те целува в устата, без да разбира какъв огън разпалва в теб, и зряла жена, която добре знае какво прави. А подир няколко седмици тя ме покани на гости… у тях. Мъжът й беше в Осло на научен семинар и аз отидох при нея, след като децата й си бяха легнали. Те живеят в дървена къщичка в Сюотевик, която са направили съвсем модерна отвътре. И ние… ние седяхме и си говорехме, пиехме чай, слушахме музика, сякаш времето бе спряло. После се целувахме, седяхме на дивана и се целувахме като младежи, като влюбени младежи, които за пръв път откриват силата на това чувство. А всъщност не бяхме мислили… не бяхме си и помисляли… не наистина… Но опиянението ни облада и ние… е, добре… легнахме заедно. Любихме се. Започнахме на пода в дневната и продължихме в спалнята… повярвай ми, Варг, никога не съм изпитвал такова нещо с друга жена преди това, никога не съм допускал, че у нея има толкова много жар, такава страст. Просто не намирам думи. Нямам думи.
Да, такива думи няма. Разбирах го. А за някои хора пък не съществуват нещата, за които те липсват.
Юнас се обади:
— После историята продължи. Ставахме все по-близки и по-близки. Не се случваше много често да сме истински заедно, имам предвид така… Един път в месеца може би. От време на време веднъж на два месеца, пък и по-рядко. Но после живеехме с тези часове седмици наред. Когато сме заедно, забравяме всичко и всички. Тогава сме само двама.
— И успявате да прикривате връзката си?
— За известно време, да. За доста време. Всъщност до днес, но не знам дали Венке вече не му е казала, на него. Във всеки случай той не е дал повод на Сулвай да разбере, че нещо му е известно. Аз обаче… за мен беше непоносимо да търпя Венке. Бях свикнал да се преструвам, докато нямах друга, но след като срещнах Сулвай, след като всичко между нас започна сериозно… Стана ми невъзможно… Завърши с това, че започнах да се чувствам „неверен“, когато бях заедно с Венке. Неверен на Сулвай, разбираш ли? Вече не бях нито съпруг, нито баща. Накрая, накрая се предадох. Казах на Венке, че ще се преместя да живея другаде. И когато тя ме попита дали си имам друга, признах. А когато ме попита коя е, аз й казах… Е, може би постъпих глупаво. Но го казах. И я напуснах, сподирян от клетви, ругатни, плач, скърцане на зъби и всичко, което се полага в такъв случай. Пълен комплект. Сигурно целият блок чу и разбра. Венке крещеше подире ми от балкона, а аз се влачех към колата и заминах. После се срещнахме само при адвоката. И при уреждане на различните формалности.