Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Погледнах отново часовника. Почти три часът следобед. До колко ли работеше тя в базата на Хоконсверн? До четири? Можех да й позвъня. Или да ида с колата до блока й и лично да й рапортувам. Но какво щях да й съобщя? Че съм изпил доста халби бира с бившия й мъж. Дали и тях да не включа в хонорара, ако въобще щях да получа такъв?
Във всеки случай можех да намина. В онзи район имаше доста развлечения за един свободен частен детектив. Можех да се поразходя в гората и да разменя някой и друг удар с Джокер и бандата му, да получа нови синини. Или да посетя Гюнар Воге, да заседна пак в асансьора със Сулфрид Бреде. Или да пия водка с Хилдур Педершен, да поиграя „Людо“ с Роар…
Можех да… целуна Венке Андресен.
Докоснах с пръсти устните си. Целувката й все още ме пареше приятно подобно на спомен от младостта. Отдавна никой не ме беше целувал. Не се разхождах с уста, която лесно може да бъде целувана, и то от непознати, а освен непознати почти не виждах други. Пък и не беше сигурно дали те щяха да имат желание да ме целуват.
Мислех си за Беате, опитвах се да си спомня чувството, което ми вдъхваха целувките й. Но това бе толкова отдавна, преди много, много тъмни и безлунни нощи.
Така че възможностите ми там, извън града, да прекарам интересно бяха много. Заключих кантората, без да паля лампата, слязох долу и се качих в колата.
Един нов ден беше на път да умре, както умират в нас всички дни, един подир друг, докато не се събудим от съня си, за да открием, че съвсем не сме се събудили, а още сънуваме. И всички дни стават един ден и всички нощи се стапят в една. И бутилките с водка остават пълни и прашни, докато не ги изпие някой друг вместо пас, кантората бива наета от лекар, от справочно бюро или от агенция за търговия с недвижими имоти.
И ти преставаш да се тревожиш. Никакви сметки за електричество, никакви сърдечни горести.
21
Паркирах колата, но останах да седя в нея. Недалеч на един висок и килнат на една страна стълб се бе облегнал слаб младеж, пъхнал ръце в джобовете на светлите си кадифени джинси. Черното му кожено яке беше полузакопчано, в единия ъгъл на устата му висеше угаснала угарка, а лицето му бе добронамерено като чума. Това беше Джокер.
Очите му ме бяха проследили, докато правех завоя и паркирах, а сега се впиваха в мен като пиявици.
Отворих вратата на колата и излязох. Огледах се уж нехайно. Людехорн се издигаше на мястото си, четирите жилищни блока също. Никой от тях не се беше преместил другаде, никой не се беше срутил.
Автоматично вдигнах очи към жилището на Венке Андресен. Прозорците светеха.
Но не изпусках Джокер от очи. Погледите ни се срещнаха и той прехвърли цигарата в другия ъгъл на устата си.
Огледах се. Отново се вгледах в жилището на Венке Андресен. Някой преминаваше на балкона към него. Това можеше да бъде…
— За още бой ли идваш, глупако? — дочух тънкия глас.
Обърнах глава пак към него и направих крачка към стълба, на който се беше облегнал.
— Да не би да имаш желание да си премерим силите? — казах.
Когато се приближих достатъчно близо, забелязах капчици пот над горната му устна. Очите на Джокер играеха неспокойно. Продължих:
— Не виждам биячите ти. Достатъчно ли си го получиха? Да не би да си решил, че с мен ще можеш да се справиш сам? Без стомана? В песента се казва стомана в мускулите, не в дланите, не ножове. Така ужасно ще те заболи, ако се наложи да ти стисна пръстчетата, хубаво да знаеш. Някое от тях може да се счупи и няма да си в състояние да се чешеш по брадата месеци наред.
Гласът му изтъня още повече.
— Не ща да се бия с теб, мистър. Не сега. Но те предупреждавам. Не ме настъпвай по мазолите…
— Аз имах предвид пръстите на ръцете.
— Не забравяй, че тук нощите са тъмни и…
— Кой е казал, че възнамерявам да прекарвам нощите си тук?
Неволно пак погледнах нагоре. Сега вратата беше отворена. Там имаше някой, но разстоянието…
— Ти за проститутката ли зяпаш? — обади се Джокер. — Няма защо да се безпокоиш. Тя има посещение. Дошъл е самият старик. Андресен.
Значи човекът, когото бях съзрял горе, бил Юнас Андресен.
Така плътно се доближих до него, че усетих как трепери от страх.
— Само да си посмял да я наречеш още веднъж така, малкият, ще те скърша на две и ще те изпратя с пощата в два колета на собствения ти адрес. И бъди сигурен, че двете половини никога няма да се срещнат.