Търсенето на скритата истина

Преди няколко месеца научих, че телепатията с Ловците върви в двете посоки, поне за мен. Те могат да влязат в главата ми, но и аз мога да влизам в техните. А на тях това никак не им харесва. Дори сега усещах как двамата се пресягат към мен и се опитват да решат какво съм, какво ме прави... различна. Предполагам, че не бях толкова прочута сред Ънсийли, колкото очаквах, след като ме отвлякоха ЛГ и неговите Ънсийли принцове.

- Добре - каза Джейни. - Защото те вбесяват мен. Те са в моя град и аз няма да търпя това. Мислят, че ще им позволя да кръжат над улиците ми? Да ни шпионират? Да проследяват оцелелите ни? Ние им показваме други, нали? Няма да вземат повече нито един от моите!

Той обърна гръб на групата си от около петдесет униформени мъже с шлемове и издаде тиха команда. Четирима се отделиха, преместиха се по-нататък по улицата и започнаха да настройват голямо оръдие върху триножник. Повечето от хората му бяха въоръжени с остаряло полуавтоматично оръжие, няколко бяха с автомати - единствените, които изглежда имаха някакво въздействие върху Ловците. Когато Джейни извика отново „Огън!“, те вдигнаха оръжията си в синхрон и изстреляха куршуми към две от най-страховитите Ънсийли.

Усмивка разтегли устните ми.

Джейни умишлено провокираше Ловците.

Вбесяваше ги, защото те го вбесяваха.

Усмивката ми се разшири.

Когато неохотно бях нахранила този мъж с Ънсийли, не бях предвидила този момент. Беше идеално. Колко правилно! Нуждаехме се от него тук, на улиците, да се грижи оцелелите да продължават да оцеляват. Този мъж никога нямаше да спре да служи на града и на хората му, въпреки че заплатата му беше спряна преди месеци. Той беше полицай-защитник до мозъка на костите си.

Доволна от щастливото съвпадение, аз се засмях.

Джейни ме погледна рязко и за миг мрачното му изражение беше разкрасено от усмивка. Сигурно е прочел възхищение в очите ми, защото той каза:

- Това правим, госпожице Лейн. Ние сме Гарда.

- Гарда да се шиба! - извика един от мъжете му. - Ние сме Бранителите! Нова сила за един нов свят!

- Вярно! - извикаха и други.

Кимнах одобрително. Бранителите. Хареса ми.

- Радвам се да те видя, Джейни - промърморих. - Особено така.

Какво неочаквано предимство! Ловците вече се пресягаха към мен по-настойчиво. Пратих им единственото необходимо съобщение и нямах нужда да използвам и грам телепатия, за да го направя.

Вдигнах копието си и го разклатих заплашително. То проблясна алабастрово в светлината на моя МакОреол. Следвайки примера ми, Дани вдигна меча си във въздуха.