Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Без съмнение, Дани и аз щяхме да сме по-добри от другите шийте зрящи в залавянето на Фае. Почти всеки шийте зрящ би могъл да ги намушка, но никога вече нямаше да оставя копието си. Щях да кажа на другите същото, което казах на Дани: ние трябва да задържим тези оръжия, защото само ние двете можем да ги защитим, ако Сийли дойдат за тях. Никога нямаше да кажа на никоя от тях каквото знаех. Тоест, че В'лане може да ни отнеме и двете оръжия, когато си поиска.
Избутах тази мисъл настрани и се върнах към друга, която още ме занимаваше. Ако започнем да храним нормални хора с Ънсийли плът, бихме могли да превърнем всеки мъж, жена и дете в боец и да ги въоръжим със способността да се защитават. Гадеше ми се при мисълта, че милиарди не можеха дори да видят Сенките.
- Ънсийли излъчват ли обаяние? - попитах Дани. - Имам предвид дали се правят на невидими за обикновените хора?
Тя поклати глава.
- В'лане казва, че укриването е в стила на Сийли. Твърди, че Ънсийли се възбуждат от човешкия страх. Не крият нищо. Сенките все още са невидими за нормалните, защото това е естественото им състояние, но хората могат да видят всички останали касти, доколкото знаем.
Значи другите можеха да видят как идва смъртта им, освен ако не е от Сянка. Просто не можеха да направят нищо в случая. Но ако бяха нахранени с Ънсийли, щяха да добият суперсила като Малуш, Дерек О'Баниън, Фиона и Джейни и да могат да се бият. Бихме могли да заловим много повече и нямаше ли да си струва дори ако това
промени тези, които го ядат на някакво основно ниво? Не бях сигурна точно какви промени предизвиква или колко дълготрайни може да са те, но не се чувствах по-зле от това. Страхът от собственото ми оръжие беше най-голямото неудобство. Не беше ли оцеляването на расата ни и на света най-важното нещо, без значение с какви средства е постигнато? В едно състезание между „Чисти човешки гени“ и „Животът ти“ бих избирала всеки път страната на живота.
- МПД, Мак! - възкликна Дани. - Право напред!
Завих рязко покрай нея. Беше малка, с обиколката на фургон. Дотук бяхме видели три. Дани се смя, когато u казах как съм ги кръстила. По-лесно се виждаха нощем. Когато фаровете ги осветяваха, те блещукаха с хиляди, прилични на прашинки, танцуващи във въздуха частици. Първата - блатото, през което бях минала по-рано днес, блещукаше в бледозелено, последните две бяха сребристи. Чудех се дали цветът имаше нещо общо с пейзажа вътре и с опасностите, които криеха, дали подобните цветове идваха от подобни части от световете на Фае. Отбелязах си наум да започна да записвам, колкото мога повече за тях в дневника. Помислих си, че мога да организирам шпиони. Да избера пет-шест и да ги пратя да научат всичко, до което се доберат, за Междудименсионните приказни дупки. Бяха ли портали към света на Фае? Имаше ли начин да ги използваме в наша полза?
Беше единайсет без четвърт вечерта, когато пристигнахме в Дъблин. Проправихме си път покрай изоставените коли, паркирани близо до „Темпъл Бар“, и излезнахме с блеснали МакОреоли и с оръжия в ръце.
Сетивата ми на шийте зрящ долавяха огромно количество Фае в града. Усещах хиляди от тях, пръснати във всички посоки. Защо толкова много? Градът беше зловещо тих и изглеждаше лишен от човешки живот. Ънсийли нямаше ли да искат да са там, където са събрани повече хора? Изглеждаше, сякаш тук не е останал никой.
- Усещаш ли тонове Фае, Дани? - попитах.
- Ъ-хъ. Една от причините да продължа да идвам. Търсех теб и се опитвах да разбера какво става. Обаче сама беше страшничко. Мисля, че Дъблин е нещо като официалния им щаб или нещо такова.
Взирах се в сенките, търсех в нощта Сенки, поглеждах ту към една тъмна уличка, ту към друга.
Дани не пропусна това.
- Мисля, че повечето от тях ги няма, Мак. Последния път, когато видях една от шибаните гадости тук преди няколко месеца, беше много малка. Мисля, че са си прояли път навън и са продължили. Единствените, които все още виждам, са в манастира с нас.
Продължавах да държа моя МакОреол включен. Тя не се помръдна да изключи своя.
- Къде е барът, който каза, че си видяла? - щяхме да започнем там. Да убием всичко, което беше Фае. Да се опитаме да налеем малко разум у всеки човек, достатъчно глупав, за да е там. - Знаеш какво да правиш, ако ни обградят - напомних и.