Внезапни завършеци

Джавра сви рамене.

— Както и всичко останало в края на краищата.

— Как изобщо могат да търпят тоя студ?

— Търпи се. Не се цупи. Искаш ли да те нося на раменете ми?

На Шев всъщност много ѝ се искаше, но наранената ѝ гордост настоя да продължи да джапа пеша.

— Аз какво, да не съм ти някое проклето дете?

Джавра повдигна рижите си вежди.

— Никога ли не са ти казвали да задаваш въпроси само ако наистина искаш да получиш отговори? Искаш ли да ти отговоря?

— Не и ако смяташ да се шегуваш.

— Стига де, Шеведая! — Джавра се наведе, положи огромната си ръка върху рамото ѝ и стисна, като едва не ѝ строши костите. — Къде е онази безгрижна пакостница, в която се влюбих тогава в Уестпорт, която посрещаше всички унижения със смях, шеги и намигване?

И мърдащите ѝ пръсти запълзяха надолу към корема на Шев.

Шев измъкна ножа си.

— Ако ме погъделичкаш, се заклевам, че ще те намушкам.

Джавра изду бузи, дръпна ръката си и продължи да джапа по пътеката.

— Не драматизирай така. Изтощително е. Трябва просто да се изсушим и да намерим някое симпатично фермерско момиче за теб, до което да се сгушиш, и на сутринта вече ще се почувстваш по-добре.

— Тук няма симпатични фермерски момичета! Няма никакви момичета! Няма ферми! — Тя махна с ръка към безкрайната тъма, калта и нацепените скали. — Даже сутрин няма, по дяволите!

— Ето там един мост — каза Джавра и посочи в мрака. — Виждаш ли? Нещата започват да се нареждат!

— Да бе, много обнадеждаващо — промърмори Шев.

Мостът представляваше плетеница от протрити въжета, опънати между древни стълбове, покрити с руни и птичи курешки, и изгнили на вид дъски, привързани в ненадежден преход. Изглеждаше съвсем скапан — като настроението на Шеведая — и изчезваше в замайващата неизвестност над каньона, като опасно се поклащаше на вятъра, а дъските му потракваха.

— Проклет Север — каза Шев, след като се добра до моста и предпазливо подръпна въжетата. — Даже мостовете му са пълно лайно.

— Мъжете му са добри — рече Джавра и затрополи по моста, без да показва и капчица страх. — Не са особено изкусни, но пък са страстни.

— Страхотно — отбеляза Шев и тръгна внимателно след нея, разменяйки подозрителни погледи с враната, която беше кацнала на един от стълбовете. — Мъже. Единственото нещо, което хич не ме интересува.

— Трябва да ги опиташ някой път.

— Опитах. Веднъж. Пълна нула. Все едно да се опитваш да разговаряш с някого, който дори езика ти не говори, камо ли да разбере темата на разговора.

— В хоризонтално положение някои са по-красноречиви от други.

— Не. Просто не. Косматостта и тромавостта, и големите човъркащи пръсти и… топките. Сериозно говоря, топки. Те пък за какво са? Това е най-непривлекателната част от анатомията. Това е просто… кофти дизайн, ето какво е.