Мястото на екзекуцията

Тялото на Чарли се изпъна, като че ли по него протече електрически ток, краката му се опряха с удар в пода, ръцете — на масата. Стреснатите полицаи от другия край на залата се озърнаха.

— Ти си луд — каза момчето.

— Не съм луд, но започвам да се убеждавам, че някой тук наоколо е. Моята работа е да открия кой е той. Така. Ако някой е искал да отвлече Алисън или да й стори зло, би се справил много по-лесно, ако Алисън го е познавала и му се е доверявала. Ти безспорно я познаваш добре. Тя ти е братовчедка, израсли сте заедно. Ти си този, който й казва кои плочи да иска от втория си баща. Ти седиш заедно с нея край огнището в къщата на баба ви, докато тя ви разправя истории от едно време. Ти я водиш да кара ролкови кънки на пистата в Бъкстън всяка сряда. — Джордж сви рамене. — За теб не би било проблем да я убедиш да те последва където и било.

Чарли се отблъсна от масата, после пъхна треперещите си ръце в джобовете на панталона.

— Е, и?

Джордж извади снимката, която бе взел от стаята на Алисън.

— Тя държи твоя снимка в спалнята си — заяви той и показа снимката на Чарли.

Лицето на момчето потръпна и то отново кръстоса крака.

— Запазила е снимката заради баба ми — каза Чарли настоятелно. — Тя обича старицата, а дъртата вещица мрази да я снимат. Това трябва да е единствената й снимка изобщо.

— Толкова ли си сигурен, Чарли? — прекъсна го Клъф. — Защото ние, шефът и аз, си мислим, че Алисън си е падала по теб. Младо момиче, което да те гледа в устата и да те обожава — че на кой не би му харесало такова нещо, а? Особено пък ако е и хубава като Алисън. Зрял плод, оставало ти е само да посегнеш, и ще падне в ръцете ти. Не мислиш ли, че точно така е станало, а, Чарли?

Чарли се сгърчи, но завъртя отрицателно глава.

— Имате съвсем погрешни представи, господине.

— Тъй ли? — попита все така любезно Джордж — Как беше това в действителност, Чарли? Може би това недорасло хлапе, което се е влачило подир теб, те е притеснявало, когато сте ходели на кънки? Може би Алисън ти е пречела да сваляш по-големи момичета — това ли беше проблемът? Маже би сте имали среща вчера след чая в долината? Може би тя е станала прекалено настоятелна?

Чарли отпусна глава на гърдите си и пое дълбоко дъх. Повдигна очи и се обърна, за да бъде лице в лице с Джордж.

— Нищо не разбирам. Защо се държите така с мен? Единственото, което съм направил, е че се опитах да помогна с нещо. Тя ми е братовчедка, част от семейството ми. Ние тук, в Скардейл, се женим един за друг. Не като в Бъкстън, където на никого не му пука за другия. — Посочи поред двамата полицаи. — Редно би било да са навън и да я търсите, а не да седите тук и да ме обиждате. — Той скочи на крака — Длъжен ли съм да стоя тук?

Джордж стана и посочи вратата.

— Вие сте свободен да си тръгнете, когато пожелаете, господин Ломас. Но ще се наложи да разговаряме пак.

Клъф също се изправи, заобиколи масата и застана до Джордж, наблюдавайки Чарли, който излезе гневно, същинско тромаво въплъщение на възмущението.