Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Не му стига кураж — каза Клъф.
— Възможно е — отвърна Джордж. После двамата последваха Чарли. Спряха на прага, докато момчето продължи по пътя към селото. Джордж се взираше замислено след Чарли. После се прокашля и каза:
— Тръгвам си. Ще се върна утре преди съмване. Дотогава ти поемаш командването, поне на служителите на криминалния отдел.
Клъф се разсмя. Потискащият нощен въздух като че ли погълна смеха му и от него остана само малко бяло облаче.
— Аз и Краг, така ли, сър? Престъпниците ще трябва да се позамислят. Имате ли някаква идея, нещо, което да проследим?
— Който и да е отвлякъл Алисън, трябва по някакъв начин да я е изнесъл от долината — каза Джордж, мислейки на глас. — Не би могъл да носи дълго време на ръце едно нормално развито тринадесетгодишно момиче. Ако я е отвел по течението на Скарластън в Дендърдейл, трябва да е вървял пеш четири мили, преди да излезе на шосе. Но ако я е извел на пътя за Лонгнор, това са около миля и половина напряко. Защо ти и Краг не пообиколите къщите в Лонгнор тази вечер, за да разберете дали някой не е забелязал кола, паркирана край пътя, близо до отклонението за Скардейл?
— Точно така, сър. Отивам да намеря. Краг и тръгваме.
Джордж се върна в залата и нареди кучетата следотърсачи да обходят Дендърдейл на другата сутрин, прекара половин час в участъка в Бъкстън, попълвайки заявка за лабораторията по съдебна медицина с подробности за находките от горичката и четката за коса на Алисън, и най-сетне потегли за дома.
Жителите на Скардейл можеха да почакат до утре.
7.
Четвъртък, 12 декември 1963 г., 20 часът и 6 минути
Джордж не си спомняше да е затварял входната врата след себе си с по-голямо облекчение. Още преди да успее дори да свали шапката си, стаята към дневната се отвори и Ан с три крачки се озоба в прегръдките му.
— Добре е човек да се прибере у дома — въздъхна той, вдишвайки аромата на косата й. Същевременно си помисли, че самият той не се е къпал от предния ден сутринта.
— Преуморяваш се с тази работа — упрекна го тя меко. — На никого няма да помогнеш, ако си докараш някоя болест. Хайде, влизай. Запалила съм огъня, и ми трябват само пет минути да стопля яденето. — Тя се отдръпна малко назад в ръцете му и го огледа критично. — Изглеждаш съсипан. Веднага щом си изпиеш чая, влизай в банята, а след това в леглото.
— Предпочитам първо да се изкъпя, ако водата е топла.
— Разбира се. Мислех да взема вана, но по-добре влез първо ти. Събличай се, аз ще пусна водата — и тя го подкара пред себе си нагоре.
Половин час по-късно той седеше, облечен в халат, край кухненската маса, и нагъваше солидна порция говежда яхния с моркови. До него имаше чиния с хляб и масло.
— Съжалявам, че няма картофи — извини се Ан. — Предположих, че ще искаш да ядеш веднага, а пък с хляб и масло става по-бързо. Никога не се храниш като хората, докато си на работа.
— Мхм — изръмжа той с пълна уста.
— Какво става, да не би да сте открили изчезналото момиче? За това ли се прибра?
Храната в устата му изведнъж се събра в несмилаема буца. Преглътна с усилие. Имаше чувството, че гълта топка косми.
— Не — отвърна той, вперил поглед в чинията си. — И се съмнявам, че ще я открием жива.
Ан побледня.
— Но това е ужасно, Джордж. Как може да си толкова сигурен?
Той поклати глава и въздъхна.
— Не съм сигурен. Но вече знаем, че не е напуснала дома си по своя воля. Не ме питай как точно сме разбрали, но го знаем. Семейството и не е такова, че да я отвлекат за откуп. А хората, които отвличат деца, рядко ги държат дълго живи. Затова предполагам, че тя вече е мъртва. Ако още не е, ще бъде, преди да я открием, защото нямаме и най-малката следа. Жителите на селото се държат така, като че ли сме им врагове, а не на тяхна страна, а околностите са толкова трудно проходими, че сякаш и природата е против нас. — Той отблъсна чинията си и посегна към цигарите на Ан.
— Ужасно е — повтори тя. — Как ли се справя горката й майка?
— Рут Хокин е силна жена. Предполагам, че като израснеш в място като Скардейл, където животът е толкова суров, се научаваш да се огъваш, но да не се пречупваш. Но и аз не знам как още не е рухнала. Първият й съпруг загинал при някаква злополука във фермата преди седем години, а сега това. При това вторият й мъж не й е никаква опора. Самовлюбен тип — от хората, които разглеждат събитията от гледна точка на това доколко засягат самите тях.