Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— О, така ли? При това е мъж? — клъвна го Ан.
— Много смешно. Аз не съм такъв. Знаеш много добре, че не очаквам чаят да ми е сервиран, щом прекрача прага. Не искам да ме обслужваш.
— Да, ама ако не го правя, ще ти писне много скоро.
Джордж сви примирено рамене и се усмихна.
— Може и да си права. Ние, мъжете, сме свикнали да се грижите за нас. Но ако нашето дете изчезне, не ми се вярва, че ще поискам жена ми да ми сервира чая, преди да излезе и да го търси сама.
— И този човек го е направил?
— Има свидетел. — Той поклати глава. — Не е редно да ти разказвам всичко това.
— Че на кого ще го кажа? Единствените хора, които познавам тук, са други жени на ченгета. При това и те не са умрели да си общуваме. Моите връстници са съпруги на полицаи с по-нисък ранг от твоя и затова не ми се доверяват. Толкова повече, че аз съм завършила педагогика, а те най-много да са работили някога като продавачки или нещо подобно. А пък всички съпруги на офицери са много по-възрастни и се държат с мен като с глупаво момиченце. Така че можеш да си спокоен, няма да клюкарствам за твоя случай — завърши тя остро.
— Съжалявам. Знам, че не ти е лесно да намериш нови приятели. — Той протегна ръка и хвана нейната.
— Не мога да си представя как бих продължила да живея, ако загубя дете. — Ръката й несъзнателно се плъзна към корема. Джордж присви очи.
— Има ли нещо, което не си ми казала? — попита той внимателно.
Бледата кожа на Ан поаленя.
— Не знам, Джордж. Просто… ами много ми закъснява, вече цяла седмица. Затова… Съжалявам, мили, не исках да ти казвам, преди да бъда напълно сигурна, особено сега, когато ти повериха случая с изчезналото дете. Но наистина мисля, че съм бременна.
По лицето на Джордж бавно плъзна усмивка, докато осмисляше думите й.
— Наистина ли? Ще ставам татко?
— Може пък и да се лъжа. Но никога досега не ми е закъснявало. — Тя изглеждаше разтревожена.
Джордж скочи, измъкна я от стола, вдигна я на ръце и започна да я въртя в кръг.
— Това е прекрасно, прекрасно, прекрасно — накрая спря задъхан и я целуна силно. — Обичам ви, госпожо Бенет.
— И аз ви обичам, господин Бенет.
Джордж я притисна здраво към себе си и зарови лице в косата й. Дете. Негово дете. Оставаше му единствено да реши въпроса, който не бе успял да реши нито един родител от Адам и Ева до наши дни: как да го опази.
До този момент случаят „Алисън Картър“ беше от много голямо значение за инспектор Джордж Бенет. Отсега нататък това бе неговият кръстоносен поход.
Настроението в Скардейл беше мрачно като надвисналите над долината варовикови скали. За начина, по който полицаите се бяха държали с Чарли Ломас, се бе разчуло също толкова бързо, колкото и за изчезването на Алисън. Докато жените постоянно проверяваха тревожно дали децата им са у дома и в леглата си, мъжете се бяха събрали в кухнята на Банксайд Котидж, където Рут бе живяла с дъщеря си преди сватбата с Филип Хокин.
Тери Ломас, бащата на Чарли, дъвчеше мундщука на лулата си и мърмореше против полицията:
— Нямат право да се държат с Чарли като с престъпник.
По-големият брат на Чарли каза намръщено:
— Нямат представа какво се е случило с наш’та Алисън. Заяждат се с Чарли, за да излезе, че вършат нещо.
— Ама няма да оставят нещата така, нали? — намеси се чичото на Чарли, Робърт. — Ще се захванат с всеки от нас, един по един, ако нищо не излезе с Чарли. Оня тип, Бенет, си е навил на пръста да се оправи с изчезването на Алисън, веднага си личи.
— Че това лошо ли е? — попита Рей Картър — Искам да кажа, човекът смята да си свърши работата, както си му е редът. Няма да се успокои, докато не намери решението на случая.
— Прекрасно, стига да е правилното решение — отвърна Тери.
— Да — каза замислено Робърт. — Но как да сме сигурни, че той нима да се отклони от това, което трябва да прави, докато се заяжда с такива като младия Чарли? Всички знаем, че момчето няма да издържи много. Могат да го убедят да говори какво ли не. Кой знае, ако не успеят да открият този, който им трябва, може да решат да хванат Чарли и да приключат с цялата работа.
— Можем да постъпим по два начина — каза Джек Ломас. — Можем да млъкнем окончателно, да не им казваме нищо, освен това, което е необходимо, за да опазим Чарли. Тогава скоро ще им се изясни, че ще трябва да си търсят друго жертвено агне. А можем пък да се претрепем от старание да им помагаме. Сигурно тогава ще схванат, че докато се ровят сред хората, които са обичали Алисън, няма да намерят нито момичето, нито този, който я е отвел.