Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Събрал нещата си, приготвил си всичко нужно за път, тъстът му дал всичко, от което се нуждаел. Сбогувал се, взел жена си и потеглили…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че майстор Обейд пътувал, що пътувал заедно с жена си и стигнал до Басра. Излезли да го посрещнат близки и приятели, които си мислели, че е ходил в Мека. Едни се радвали на идването му, други се затъжили. Хората си говорели:
— Сега пак всеки петък ще ни притеснява, ще ни затваря по къщи и джамии, ще запира дори кучетата и котките ни!…
А когато царят на града чул за завръщането му, много се разгневил и пратил да му го доведат. Довели го, той го наругал гневно, викнал му:
— Как си могъл да тръгнеш, без да ми се обадиш! Толкова ли не се сети да вземеш нещичко и от мен, та да го дариш по време на хаджилъка си!
— Извинявай, господарю! — отговорил златарят. — Не съм бил на хаджилък, с мене се случи това и това… — и той му разказал надълго и нашироко какво му се било случило с жена му и с египетския търговец Абдул Рахман, който го оженил за дъщеря си. Накрая завършил с думите: — И аз я доведох, владетелю, в Басра!
— За бога! — възкликнал царят. — Ако не се боях от Аллаха, щях да те погубя и сам да се оженя за тази пречиста девойка, защото тя е достойна само за царе! Но Аллах я е създал за твой късмет, затова нека Аллах да те благослови с нея!
Той я оставил на златаря, който живял с нея после още пет години, след което всевишният Аллах го приел в лоното си. Тогава царят й пратил сгледници, но тя не се съгласила да се омъжи за него, като рекла:
— Царю, в моя род няма жена, която да се е омъжила повторно след смъртта на господаря си! И аз няма да се омъжа за тебе, дори да ме погубиш!
Тогава царят изпратил при нея човек да я запита дали иска да се върне в родината си, а тя отговорила:
— Ако ми направиш това добро, ще получиш отплата от бога!
Той събрал за нея наедно всички пари, които имал златарят, добавил от себе си толкова, колкото позволявал санът му, и я изпратил при баща й. Тя заживяла при него и до смъртта си не се омъжила повторно. В края на краищата всички измрели…
Тази жена не пожелала да замени съпруга си след смъртта му дори за един султан! Тогава какво да кажем за онази, която го сменя, докато е още жив, с момък от неизвестен род, при това с прелюбодеяние, а не както повелява законът. Това показва, че не всички жени са еднакви и че лудост с нищо не се лекува! Благословен е онзи, който е владетел на царе и поданиците им, който е вечно жив и не умира!…
Приказка за Ибрахим бен Хасиб и Джамила — дъщерята на Абул Лейс, управителя на Басра
Разправят също, царю честити, че господарят на Египет Хасиб имал син. Нямало по-хубав от него на времето си. От страх баща му го пущал да излиза в града само за петъчна молитва. Веднъж, като излязъл за молитва, момъкът минал пред възрастен мъж, пред който имало много книги. Слязъл той от носилката си, заразгръщал, заразглеждал книгите и видял в една от тях изображение на жена, която сякаш ей сега ще проговори. Не бил виждал той по-хубава от нея, тя приковала ума му, извисила духа му и той казал:
— Шейх, продай ми книгата с тази картина!
Шейхът целунал земята пред него и рекъл:
— За тебе тя няма цена, господарю!
Оставил момъкът сто динара и взел книгата с картината. Започнал да я гледа денем и нощем, нито ядял, нито пиел, нито спял, само си говорел:
— Дали, ако запитам продавача кой е създал тази картина, той няма да ми каже кой е стопанинът й, дали живее с нея, дали е образ на разведена или на жена, изоставила някой страстно влюбен в нея?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на следващия петък момъкът минал отново край продавача на книги и го запитал:
— Кажи ми, чичо, кой е създал онази картина в книгата?
— Синко! — отговорил шейхът. — Тя е създадена от човек, който живее в Багдад, на име Абул Касим Сандалани. Той е от махалата Карах, но коя е изобразена там — не знам!
Момъкът се върнал у дома си, взел торба, напълнил я със злато и скъпоценности за осемдесет хиляди динара, изчакал до сутринта, измъкнал се, без да го усети никой, настигнал някакъв керван, видял един бедуин и го запитал: