Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Не е ли опасно? — попита Карла.
— Със сигурност е опасно. Но Вали държеше да поеме риска.
После влезе и Каролин със семейството си. Също като на другите, и на нея й трябваха няколко мига, за да познае Вали. После извика потресено.
— Здравей, Каролин — каза той. Улови ръцете й и я целуна по двете страни. — Толкова е хубаво, че пак те виждам.
Одо се представи.
— Аз съм Одо, съпругът на Каролин. Много се радвам най-сетне да те видя.
Нещо проблесна по лицето на Вали. Мина за част от секундата, но Лили знаеше, че Вали е видял и разбрал за Одо нещо, което го е шокирало, и на мига се е прикрил. Двамата мъже приятелски се здрависаха.
— А това е Алис — каза Каролин.
— Алис? — възкликна Вали. Той гледаше замаяно високото шестнадесетгодишно момиче с дълги светли коси, които се спускаха край лицето й като завеси. — Написах една песен за теб. Когато ти беше малка.
— Знам — отговори Алис и го целуна.
— Алис знае историята си — обясни Одо. — Казахме й всичко, когато стана достатъчно голяма, за да разбира.
Лили се питаше дали Вали долавя нотката на добродетелност в гласа на Одо, или тя самата е свръхчувствителна.
Вали каза на Алис:
— Аз те обичам, но Одо те е отгледал. Никога няма да забравя това и съм сигурен, че и ти няма да го забравиш.
Той се задави за миг, после се овладя и продължи:
— Хайде да сядаме и да хапнем. Днес е щастлив ден.
Лили предположи, че Вали е платил за всичко.
Насядаха около масата. За малко бяха като непознати, беше им неловко и се чудеха какво да кажат. После заговориха едновременно. Всички задаваха въпроси на Вали. Всички се смееха.
— Един по един! — каза Вали и всички си отдъхнаха.
Вали им разказа, че има пентхаус в Хамбург, не е женен, но има приятелка. На година и половина — две заминавал за Калифорния, настанявал се във фермата на Дейв Уилямс за четири месеца и записвали нов албум на Плъм Нели.
— Аз съм наркоман — каза им той. — Но съм чист от седем години, през септември ще станат осем. Когато имам концерт с групата, пред гримьорната ми стои охранител, който претърсва хората за наркотици — той вдигна рамене. — Знам, че изглежда крайно, но това е положението.
Вали също имаше въпроси, особено към Алис. Докато тя отговаряше, Лили се оглеждаше. Това беше нейното семейство: родителите, сестра й, брат й, племенницата й и най-старата й приятелка и музикална партньорка. Какво щастие беше всички те да седят заедно, да се хранят, да разговарят и да пият вино.
Мина й през ума, че някои семейства правят това всяка седмица и го приемат за даденост.
Каролин беше седнала до Вали и Лили ги наблюдаваше. Прекарваха си добре. „Все още се разсмиват един друг“, забеляза тя. Ако нещата бяха други — ако Стената беше паднала — можеше ли любовта им отново да пламне? Още бяха млади. Вали беше на тридесет и три, Каролин на тридесет и пет. Лили отпъди тази мисъл — празно предположение, глупава фантазия.
Заради Алис Вали отново разказа за бягството си от Берлин. Когато стигна до момента как седи цяла нощ и чака Каролин, която не идва, тя го прекъсна.
— Уплашена бях. Боях се за себе си и за бебето.
— Не те виня — каза Вали. — Не си направила нищо лошо. Аз не съм направил нищо лошо. Единственото лошо беше Стената.
Разказа как е минал през контролния пункт и е строшил бариерата.
— Никога няма да забравя онзи човек, когото убих.
— Не беше виновен ти — каза Карла. — Той стреляше по теб!
— Знам — отговори Вали и по тона му Лили разбра, че най-сетне е в мир със себе си за това. — Съжалявам, но не се чувствам виновен. Не беше грешно аз да бягам, не беше грешно и той да стреля.
— Както каза — намеси се Лили, — единственото лошо беше Стената.
54.
Шефът на Кам Дюър, Кийт Дорсет, беше шишкав човек с пясъчноруса коса. Като мнозина в ЦРУ и той се обличаше зле. Днес носеше кафяво сако от туид, сиви фланелени панталони, бяла риза на широко кафяво райе и убитозелена вратовръзка. Ако човек го срещнеше на улицата, погледът му щеше да се плъзне край него, а умът щеше да го отпише като незначителна персона. Може би тъкмо такъв ефект търси, рече си Кам.
Или просто има лош вкус.
— За приятелката ти, Лидка — подхвана Кийт и седна зад голямото си бюро в американското посолство.