Прагът на вечността [bg]

Резидентурата на ЦРУ във Варшава проведе дълъг разговор, за да прецени как да осъществи този контакт. Всяка стъпка беше планирана.

Пред катедралата Кам видя шефа си, Кийт Дорсет. Днес Кийт носеше прост сив костюм, полска конфекция, който обличаше само за проследявания. В джоба на сакото му беше натъпкано кепе. Това беше знак, че е чисто. Ако кепето беше на главата му, значи в църквата имаше хора на СБ и срещата трябваше да се отмени.

Кам влезе през готическия вход на западната фасада. Прекрасната архитектура и атмосферата на святост усилваха усещането за предзнаменование. Предстоеше му да се срещне с противников информатор. Моментът беше съдбоносен.

Минеше ли всичко както трябва, Кам щеше да се утвърди като агент на ЦРУ. Ако ли не, без време щяха да го върнат зад бюрото в Лангли.

Всъщност Кам лъжеше, че Стас няма да се вижда с друг, освен с него. Целта на лъжата беше да попречи на Кийт да го прати у дома. Кийт създаваше проблеми за Лидка, макар разследването да показа, че тя няма връзка със СБ и даже не членува в Комунистическата партия. Но ако Кам успееше да вербува полковник от полската армия за шпионин, подобен триумф щеше да го постави в силна позиция да спори с Кийт.

Огледа се за агенти на тайната полиция, но видя само туристи, богомолци и свещеници.

Тръгна по северната пътека между редовете и стигна до параклиса, където се намираше прочутото разпятие от шестнадесети век. Хубавият полски офицер стоеше пред него и разглеждаше лицето на Христос. Кам застана редом. Бяха сами.

— Това е последният път, когато разговаряме — каза Кам на руски.

— Защо? — попита Станислав на същия език.

— Твърде опасно е.

— За вас?

— Не, за Вас.

— Как ще се свързваме? Чрез Таня ли?

— Не. Всъщност, моля Ви оттук нататък да не й казвате нищо за връзката си с мен. Извадете я от играта. Можете да продължавате да спите с нея, ако това правите.

— Благодаря — иронично отвърна Станислав.

Кам не обърна внимание.

— Каква кола карате?

— Зелен Сааб 99 от 1975 година — каза офицерът и изрецитира номера на колата.

Камерън го запомни.

— И къде държите колата нощем?

— На улица „Ян Олбрахт“ близо до блока, където живея.

— Когато паркирате, оставете прозореца отворен един пръст. Ще мушнем вътре плик.

— Опасно. Ако някой друг прочете бележката?

— Не се тревожете. Ще съдържа печатна реклама за евтино измиване на колата. Но като изгладите листа с топла ютия, ще се появи съобщението кога и къде да се срещнете с нас. Ако по някаква причина не можете да се явите на срещата, няма значение — ще Ви пуснем друг плик.

— Какво ще стане на тези срещи?