Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Кам беше съвсем сигурен, че Лидка няма зловредни връзки, но нямаше търпение да чуе потвърждението.
— Молбата ти се отхвърля — каза Кийт.
Кам се сащиса.
— За какво говориш?
— Молбата ти се отхвърля. Коя от тези четири думи ти е трудно да разбереш?
Хората в ЦРУ понякога се държаха, все едно са във войската и могат да лаят заповеди на всеки с по-нисък чин. Но Кам не се плашеше толкова лесно. Работил беше в Белия дом.
— По каква причина? — попита той.
— Не трябва да ти посочвам причини.
На тридесет и четири години Кам за пръв път имаше истинска приятелка. След като двадесет години все го бяха отхвърляли, той спеше с жена, която явно искаше единствено да го направи щастлив. Паниката от вероятността да я загуби го одързости.
— Също така не трябва и да се държиш като задник — тросна се той.
— Не смей да ми говориш така. Още едно остроумие и се качваш на следващия самолет за дома.
Кам не искаше да го пращат у дома. Той отстъпи.
— Извинявам се. Но все още бих искал да знам причините за отказа, ако може.
— Имаш онова, което наричаме „близък и продължителен контакт с нея“, нали?
— Разбира се. Сам ти го казах. Защо това е проблем?
— Статистика. Повечето предатели, които залавяме в шпионаж срещу Съединените щати, имат роднини или близки приятели чужденци.
Кам подозираше нещо подобно.
— Не желая да се отказвам от нея по статистически причини. Имате ли нещо определено срещу нея?
— Какво те кара да мислиш, че имаш правото да ми провеждаш кръстосан разпит?
— Ще го приема като „не“.
— Предупредих те за остроумията.
Прекъсна ги друг агент, Тони Савино, който приближи с лист хартия в ръка.
— Тъкмо преглеждам списъка с допуснатите на тазсутрешната пресконференция — каза той. — Таня Дворкина ще представлява ТАСС. — Той погледна Кам. — Тя е жената, която те заговори в египетското посолство, нали?
— Определено е тя.
— Каква е темата на пресконференцията? — попита Кийт.
— Влизането в сила на нов и добре организиран протокол, по който полските и американските музеи могат да заемат произведения на изкуството, пише тук — той вдигна очи от листа. — Не е нещо, което да привлече звездата на ТАСС, нали?
— Сигурно идва да се срещне с мен — каза Кам.
Таня съгледа Кам Дюър още щом влезе в залата за брифинги на американското посолство. Висок и слаб, той стоеше в дъното като улична лампа. Ако не беше тук, тя щеше да го издири след пресконференцията, но така беше по-добре, по-незабележимо.
Не искаше обаче да изглежда твърде преднамерено и реши първо да изслуша представянето. Седна до една полска журналистка, която харесваше — Данута Горска, борбена брюнетка с голяма усмивка. Данута членуваше в полулегалното движение Комитет Отбрана, което издаваше памфлети за проблемите на работниците и за нарушаването на човешките права. Тези нелегални издания се наричаха бибула. Данута живееше в същата сграда, където беше отседнала Таня.
Докато американският пресслужител четеше представянето, което вече им беше раздал на хартия, Данута прошепна на Таня:
— Може би ще искаш да заминеш за Гданск.
— Защо?
— В корабостроителницата „Ленин“ ще има стачка.
— Стачки има навсякъде — работниците искаха увеличение на заплатите, което да компенсира голямото повишение на цените, наложено от правителството. Таня съобщаваше за тях като за „спирания на работа“, понеже стачки се случваха само в капиталистическите страни.
— Повярвай ми — каза Данута, — тази ще е различна.
Полското правителство се разправяше с всяка стачка бързо, повишаваше заплатите и правеше други отстъпки на местно ниво. Стремеше се да прекрати протестите, преди да са се разпространили като лекета върху плат. Кошмарът на управляващия елит — и мечтата на дисидентите — беше петната да се сливат, докато платът добие съвършено нов цвят.
— С какво е различна?
— Уволнили са една кранистка, която членува в нашия комитет. Но са подбрали неподходящия човек за политическо уволнение. Ана Валентинович е жена, вдовица, на петдесет и една години.
— И така привлича много симпатии от полските кавалери.
— При това е популярна. Наричат я пани Аня.
— Може да погледна — Димка искаше да научава за всеки протест, който обещаваше да стане сериозен, в случай че се наложи да обезкуражава Кремъл да го смаже.