Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Истинската й работа обаче беше музиката. Заедно с Каролин Лили пееше и свиреше на китара в малки барове и младежки клубове и често — в църковни зали. Песните им бяха протест срещу замърсяването от индустрията, разрушаването на стари сгради и паметници, изсичането на горите и грозната архитектура. Правителството ги ненавиждаше и двете бяха арестувани и предупреждавани за разпространение на пропаганда. Комунистите обаче не можеха да са наистина за отравянето на реките с отпадни води от фабриките, затова им беше трудно да действат драстично срещу еколозите. Всъщност, те често опитваха да ги привлекат в беззъбото официално Общество за природа и защита на околната среда.
Бащата на Лили казваше, че в САЩ консерваторите обвиняват еколозите, че са против бизнеса. В съветския блок беше по-трудно консерваторите да обвинят еколозите, че са против комунизма. В края на краищата, нали целта на комунизма беше индустрията да работи за народа, а не за началниците.
Една нощ Лили и Каролин се промъкнаха в звукозаписно студио и записаха албум. Той не беше официално издаден, но касетки в ненадписани кутийки се продадоха с хиляди.
Лили обиколи лагера, който беше зает изключително от източногерманци. Лагерът на западняците беше на повече от километър и половина оттук. Докато се връщаше при семейството си, Лили забеляза пред една палатка близо до тяхната двама мъже горе-долу на нейната възраст. Седяха и пиеха бира. Единият имаше оредяваща светла коса, а другият беше брюнет с прическа а ла Бийтълс, каквато вече от петнадесет години не беше на мода. Светлокосият срещна погледа й и отмести очи, което предизвика подозренията й — по принцип младите мъже не отбягваха погледа й. Тези двамата не й предложиха питие, нито пък я поканиха при тях.
— О, не — прошепна тя.
Хората на ЩАЗИ се забелязваха лесно. Те бяха жестоки, а не умни — това беше кариера за хора, които жадуват за престиж и власт, но притежават слаба интелигентност и никакъв талант. Първият съпруг на Ребека, Ханс, беше типичен. Той беше просто зъл насилник, но се издигаше с постоянство и сега явно беше един от командирите, возеше се в лимузина и живееше в огромна вила, заобиколена от висока стена.
Лили не искаше да привлича вниманието към себе си, но реши, че трябва да потвърди подозрението си. Затова трябваше да е дръзка.
— Здравейте, момчета! — дружелюбно каза тя.
Двамата измърмориха поздрав с половин уста.
Лили нямаше лесно да ги остави.
— Заедно със съпругите си ли сте тук? — попита тя. Те не можеха да не разберат, че се държи предизвикателно.
Светлокосият поклати глава, а другият каза просто „Не“. Не бяха достатъчно умни за преструвки.
— Наистина ли? — това е почти достатъчно потвърждение, помисли Лили. Какво да правят двама ергени на къмпинг, ако не да търсят момичета? Пък и бяха прекалено зле облечени, за да са хомосексуалисти.
— Кажете ми — рече Лили с пресилено бодър тон, — къде ходите тук вечер? Има ли къде да се потанцува?
— Не знам.
Това беше достатъчно. Ако тези двамата са на почивка, аз съм другарката Брежнева, помисли Лили и отмина.
Това беше проблем. Как биха могли семейство Франк да се срещнат с Ребека без онези от ЩАЗИ да разберат?
Лили се върна при семейството си. Вече и двете палатки бяха разпънати.
— Лоши новини — каза тя на баща си. — Двама от ЩАЗИ. На един ред южно от нас, три палатки на изток.
— Боях се от това — отговори Вернер.
Щяха да се срещнат с Ребека два дни по-късно в ресторант, който тя беше посетила при първото си идване. Но преди да идат там, семейство Франк трябваше да се отърват от тайната полиция. Лили се тревожеше, ала родителите й изглеждаха безпричинно спокойни.
На първия ден Вернер и Карла потеглиха рано с бронзовия Трабант и казаха, че отиват на разузнаване. Двамата от ЩАЗИ ги последваха със зелена Шкода. Вернер и Карла отсъстваха цял ден и се прибраха с уверен вид.
На другата сутрин Вернер каза на Лили, че ще я води на поход. Двамата стояха пред палатката с раници на гърбовете и взаимно си помагаха за наместването им. Обуха яки обуща и си сложиха широкополи шапки. На всеки наблюдател ставаше ясно, че тръгват на дълга разходка.
В това време и Карла се готвеше да потегли. Имаше пазарски торби и списък. Изброяваше на висок глас:
— Шунка, сирене, хляб… нещо друго?