Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава някой скочи на екскаватора и потупа директора по рамото. Беше нисък широкоплещест човек с големи мустаци. Таня не беше впечатлена от него, но хората го зачитаха и го аплодираха. Явно знаеха кой е.
— Помните ли ме? — викна той на директора достатъчно силно, та всички да го чуят. — Аз работих тук десет години, после ме уволнихте!
— Кой е това? — попита Таня съседа си.
— Лех Валенса. Той е само електротехник, но всички го знаят.
Директорът опита да спори с Валенса пред останалите, но дребният мъж с големите мустаци не му даде възможност.
— Обявявам окупационна стачка! — изрева той и тълпата извика в съгласие.
Директорът и Валенса слязоха от екскаватора. Валенса пое командването и явно всички приеха това, без да спорят. Когато нареди на шофьора на директора да иде с лимузината и да доведе Ана Валентинович, човекът го послуша, а още по-удивително беше, че директорът не възрази.
Валенса организира избора на стачен комитет. Лимузината се върна с Ана, която беше посрещната с бурни аплодисменти. Беше дребна жена с къса мъжка прическа. Имаше кръгли очила и носеше блуза с широки хоризонтални ивици.
Стачният комитет и директорът отидоха в центъра по здраве и безопасност, за да преговарят. Таня беше изкушена да опита да се вмъкне с тях, но реши да не насилва късмета си. Достатъчно беше, че мина през портала. Работниците посрещаха добре западните медии, но прескартата на Таня показваше, че е съветски репортер от ТАСС. А ако работниците узнаеха това, щяха да я изхвърлят.
Но явно преговарящите имаха микрофони на масата, понеже цялата дискусия се предаваше по високоговорители за множеството навън. Това се видя на Таня във висша степен демократично. Стачниците можеха веднага да изразят отношението си към казаното с дюдюкания или аплодисменти.
Разбра, че стачниците вече са добавили няколко искания към това за връщането на Ана, включително гаранция срещу ответни мерки. Изненадващо, искането, което директорът не можа да приеме, беше пред портала на фабриката да се издигне паметник на убитите от полицията работници по време на протестите срещу поскъпването на храните през 1970.
Таня се питаше дали и тази стачка няма да завърши с убийства. Станеше ли това, тя щеше да се озове на огневата линия. Таня го осъзна и изстина.
Гних обясни, че парцелът пред портала е предназначен за болница.
Стачниците отговориха, че предпочитат паметник.
Директорът предложи паметна плоча някъде другаде в корабостроителницата.
Стачниците отказаха.
Един работник с отвращение каза в микрофона:
— Пазарим се за загиналите герои като просяци под уличен фенер.
Хората отвън аплодираха.
Друг от преговарящите се обърна направо към множеството: „Искат ли те паметник?“
Хората изреваха в отговор.
Директорът се оттегли, за да се съветва с висшестоящите.
Пред портала вече имаше хиляди поддръжници. Хората събираха храна за стачниците. Малко полски семейства можеха да си позволят да отделят храна, но сега през портала се предаваха десетки чували за мъжете и жените вътре. Стачниците получиха обяд.
Следобед директорът се върна и обяви, че най-висшите власти са одобрили паметника по принцип.
Валенса обяви, че стачката ще продължи до приемането на всички искания.
И тогава, почти все едно му е хрумнало току-що, той добави, че стачниците искат да се обсъди създаването на свободни и независими профсъюзи.
Сега вече, каза си Таня, нещата стават наистина интересни.
В петък следобед Кам Дюър се отправи към стария град във Варшава.
Марио и Оли го последваха.
По време на войната по-голямата част от Варшава беше изравнена със земята. Градът беше построен наново с прави улици и тротоари и с модерни здания. Такава среда не беше подходяща за тайни срещи и секретно предаване на информация. Но проектантите се бяха преборили да възстановят стария град в първоначалния му вид — павираните улици тесните алеи и разнообразните къщи. Бяха се попрестарали — правите ъгли, повторенията и свежите бои изглеждаха малко прекалено нови като филмов декор. Въпреки това стара Варшава даваше на тайните агенти по-благоприятна среда, отколкото останалите части на града.