Прагът на вечността [bg]

Беше в Унгария на официално пътуване и видя, че страната целенасочено привлича западни посетители: туризмът и евтиният Ризлинг бяха единствените начини за печелене на чужда валута и намаляване на огромния търговски дефицит. Западняците отиваха в специални, отделени ваканционни лагери, но извън тях нямаше какво да спре общуването.

Следователно онова, което вършеше семейство Франк, не беше забранено от закона. Тяхното пътуване беше позволено, както и пътуването на Ребека. Също като тях и тя беше в Унгария на евтина почивка. Щяха да се срещнат като по случайност.

Но в комунистическите страни законите бяха просто привидност. Семейство Франк знаеха, че ще имат ужасни неприятности, ако тайната полиция надуши какво планират. Затова Ребека беше уредила всичко тайно, чрез Енок Андерсен, датския счетоводител, който често минаваше от Западен в Източен Берлин да се види с Вернер. Нямаше нищо черно на бяло, никакви телефонни разговори. Най-големият им страх беше да не би Ребека някак да бъде арестувана или дори направо отвлечена от ЩАЗИ и хвърлена в източногермански затвор. Щеше да избухне дипломатически скандал, но ЩАЗИ можеха да го направят въпреки всичко.

Съпругът на Ребека, Бернд, нямаше да пътува. Състоянието му се беше влошило и той страдаше от бъбречна недостатъчност. Работеше само на непълен работен ден и не можеше да пътува надалеч.

Вернер заби едно колче на палатката, изправи се и тихо каза на Лили:

— Иди да поогледаш. Не ни проследиха до тук, но може и да не са сметнали за необходимо, понеже предварително са пратили хора.

Лили тръгна из къмпинга, все едно разглежда. Лагеруващите край езерото Балатон бяха весели и дружелюбни. Понеже Лили беше хубава и млада, предлагаха й кафе, бира или закуска. Повечето палатки бяха заети от семейства, но имаше и групи само от мъже и няколко — от момичета. Несъмнено в близките дни неангажираните сред тях щяха да се намерят едни други.

Лили нямаше връзка. Харесваше секса и имаше няколко любовни истории, включително една с жена, за което семейството й не знаеше. Предполагаше, че има същите майчински инстинкти като повечето жени, и обожаваше детето на Вали, Алис. Но се отвращаваше от идеята за собствени деца заради мрачната перспектива да ги отглежда в Източна Германия.

Отказано й беше следване в университета заради политическите убеждения на нейното семейство, затова тя се изучи за сестра в детски ясли. Никога нямаше да се издигне в службата, ако властите бяха постигнали своето, но Одо й помогна да си намери работа в църквата, където наемането на служители не се контролираше от Комунистическата партия.