Прагът на вечността [bg]

— Хубаво.

— Вие двамата сте правили такива неща през войната, нали? — попита Лили.

Последва мълчание. Не говореха много за войната. Накрая Карла каза:

— Да, малко. Нищо, с което да си струва да се хвалим.

Винаги казваха само толкова.

Стигнаха до едно село във вътрешността и забавиха пред малка къща с надпис на английски БАР. Един човек пред къщата ги упъти да паркират отзад, далеч от погледите.

Влязоха в малкия бар, който беше твърде чаровен, за да е държавен. Лили веднага съгледа сестра си Ребека и се хвърли да я прегърне. Бяха разделени от осемнадесет години. Лили опита да погледне лицето й, но от сълзи нищо не виждаше. Карла и Вернер прегърнаха Ребека един след друг.

Когато най-сетне очите на Лили се проясниха, тя видя, че сестра й изглежда на средна възраст, което не беше изненада — щеше да навърши петдесет на следващия си рожден ден. Беше по-заоблена, отколкото Лили я помнеше.

Но най-поразително беше колко елегантна изглежда Ребека. Носеше лятна рокля, синя на ситни точици, и подходящо сако. На шията й висеше сребърна верижка с една едра перла, а на ръката й имаше масивна сребърна гривна. Хубавите й сандали бяха с коркова подметка. През рамото й беше преметната морскосиня кожена чанта. Доколкото на Лили й беше известно, политиците бяха забележително добре платени. А възможно ли беше всички в Западна Германия да са толкова добре облечени?

Ребека ги отведе в една отделна стая в дъното, където вече бяха сервирани студени меса, купи със салата и бутилки вино. До масата стоеше слаб, хубав, но изнурен мъж в бяла тениска и тесни черни джинси. Сигурно беше на четиридесетина години или пък по-млад, ако е преживял някаква болест. Лили реши, че е от персонала на бара.

Карла шумно си пое дъх, а Вернер промълви:

— О, Боже мой.

Лили видя, че мършавият мъж я гледа с очакване. Внезапно забеляза бадемовидните му очи и осъзна, че вижда брат си Вали. Нададе тих потресен вик — та той изглеждаше толкова стар!

Карла прегръщаше Вали и му говореше:

— Момченцето ми! Бедното ми момченце!

Лили го прегърна, целуна го и пак заплака.

— Изглеждаш толкова променен. Какво е станало с теб?

— Рокендрол — отвърна той през смях. — Но го превъзмогвам. — Той погледна по-голямата си сестра. — Ребека пожертва година от живота си и прекрасна възможност за кариера, за да ме спаси.

— Разбира се — каза Ребека. — Нали съм ти сестра.

Лили беше сигурна, че Ребека не е изпитвала колебания. За нея нищо не стоеше пред семейството. Лили имаше теория, че чувствата на Ребека са толкова силни, понеже е осиновена.

Вернер дълго държа Вали в прегръдките си.

— Не знаехме — каза той с натежал от чувства глас. — Не знаехме, че ще дойдеш.

— Реших да го запазя в пълна тайна — обясни Ребека.