Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Кам също на руски.
— Ще намеря безопасно място.
— Добре — Кам не можеше да направи друго.
— Таня ще Ви каже къде и кога.
— Отлично.
Мъжът се обърна.
Камерън отново насочи вниманието си към Лидка.
— Моя грешка. Колко глупаво — казваше Таня. Тя бързо се отдалечи. Явно целта й беше да разсее Лидка за времето, през което военният говори с Кам.
Лидка беше учудена.
— Малко странно беше — каза тя, когато излязоха от сградата.
Кам беше развълнуван, но се престори на не по-малко озадачен от нея.
— Чудно — рече той.
— А кой беше онзи полски офицер, който говореше с теб? — настоя Лидка.
— Нямам представа. Колата ми е нататък.
— О! — възкликна Лидка. — Имаш кола?
— Да.
— Хубаво — доволно рече Лидка.
Седмица по-късно Кам се събуди в леглото на Лидка в нейния апартамент.
По-скоро беше студио — стая с легло, телевизор и мивка. Лидка ползваше банята и тоалетната по-нататък в коридора с още трима души.
За Кам тук беше рай.
Той седна в леглото. Лидка стоеше до кухненския плот и вареше кафе — донесено от него: тя самата не можеше да си позволи истинско кафе. Беше гола. Обърна се и тръгна към леглото с чаша в ръце. Имаше остри кестеняви косми на пубиса и малки вирнати гърди с тъмни като черници зърна.
В началото Кам се смущаваше от навика й да се разхожда гола, понеже това го караше да я зяпа, което беше невъзпитано. Когато си призна, тя му каза: „Гледай колкото искаш, харесва ми“. Кам още се срамуваше, но не колкото преди.
Виждаше се с Лидка от седмица, всяка вечер.
Прави секс с нея седем пъти, което беше повече отколкото в целия му живот досега, ако не се брои обслужването с ръка в масажните салони.
Един ден тя го попита иска ли да го направят и на сутринта.
— Ти какво? Сексуална маниачка ли си?
Лидка се обиди, но се сдобриха.
Докато тя си решеше косите, Кам сърбаше кафе и обмисляше деня си по-нататък. Още нямаше вест от Таня Дворкина. Беше докладвал за разговора в египетското посолство на шефа си, Кийт Дорсет, и двамата се съгласиха, че могат само да чакат.
Но Кам имаше и по-голям проблем за обмисляне. Знаеше израза „меден капан“. Само глупак не би се запитал дали Лидка няма и заден мотив да спи с него. Трябваше да обмисли вероятността тя да работи по заповед на СБ. Въздъхна и й рече:
— Трябва да съобщя за теб на моя началник.
— Така ли? — Тя не изглеждаше разтревожена. — Защо?
— От американските дипломати се очаква да излизат само с лица от страните членки на НАТО. Наричаме това правило „чукай НАТО“. Не искат да се влюбваме в комунисти.
Не й беше казвал, че е шпионин, а не дипломат.
Лидка седна на леглото до него с печално изражение.
— Късаш ли с мен?
— Не, не! — от самата мисъл почти изпадна в паника. — Но трябва да им кажа и те ще те проверят.
Лидка вече се разтревожи.
— Какво означава това?
— Ще разследват възможно ли е да си агент на полските тайни служби и тем подобни.
Лидка сви рамене.
— А, добре, всичко е наред. Скоро ще разберат, че въобще не съм такава.
Изглеждаше спокойна за проверката.
— Съжалявам, но това трябва да се направи — каза Кам. — Закачки за по една нощ не са важни, но сме длъжни да докладваме, ако е нещо повече от това. Нали разбираш, ако имаме истинска любовна връзка.
— Добре.
— Имаме, нали? — попита Кам нервно. — Истинска любовна връзка?
Лидка се усмихна.
— О, да. Имаме.
53.
Семейство Франк замина за Унгария с два Трабанта. Отиваха на почивка. Унгария беше предпочитано място за летуване на онези източни германци, които можеха да си позволят да платят горивото до там.
Доколкото можеха да преценят, не ги проследиха.
Бяха уредили почивката чрез Туристическата служба на източногерманското правителство. Почти очакваха да не им дадат визи, макар че Унгария беше страна от съветския блок, но останаха приятно изненадани. Ханс Хофман беше пропуснал една възможност да ги преследва; сигурно беше зает.
Трябваха им две коли, понеже пътуваха с Каролин и нейното семейство. Вернер и Карла обичаха до полуда внучката си Алис, вече на шестнадесет. Лили обичаше Каролин, но не и нейния съпруг Одо. Одо беше добър човек и беше уредил на Лили сегашната й работа — администраторка в църковното сиропиталище — но имаше нещо пресилено в любовта му към Каролин и Алис. Все едно да ги обича беше да върши добро дело. Лили смяташе, че любовта на един мъж трябва да е безпаметна страст, а не морално задължение.