Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Тя улови погледа му и се усмихна, затова Кам отиде да поговори с нея.
Бързо узна, че е полякиня, казва се Лидка и работи като секретарка в канадското посолство. Носеше тясна розова блуза и къса черна пола, която показваше дългите й крака. Говореше добър английски и слушаше Кам сериозно и съсредоточено, което го поласка.
После някакъв мъж с костюм на тънко райе я повика властно. Кам реши, че това е шефът й, така че разговорът им прекъсна. Почти веднага към Кам приближи друга привлекателна жена и той започна да си мисли, че днес е щастливият му ден. Тази беше по-възрастна, на около четиридесет, но по-хубава, с къси светлоруси коси и наситено сини очи, подчертани от син грим. Тя го заговори на руски:
— Срещала съм Ви и преди. Името Ви е Камерън Дюър. Аз съм Таня Дворкина.
— Помня — отговори той, доволен от възможността да се похвали с руския си. — Вие сте репортер на ТАСС.
— А Вие сте агент на ЦРУ.
Кам определено не й беше казал това, значи трябва да се беше досетила. Нехайно отрече.
— Нищо толкова славно. Аз съм един скромен културен аташе.
— Културен аташе? Значи можете да ми помогнете. Що за художник е Ян Матейко?
— Не съм сигурен. Импресионист, струва ми се. Защо?
— Живописта всъщност не е Вашата стихия, нали?
— По-скоро музиката — отвърна Кам и се почувства притиснат в ъгъла.
— Навярно обичате Шпилман, полския цигулар.
— Абсолютно. Каква техника с лъка!
— А какво мислите за поезията на Вислава Шимборска?
— Не съм чел много от произведенията му, за жалост. Това изпит ли е?
— Да. И се провалихте. Шимборска е жена. Шпилман е пианист, а не цигулар. Матейко е реалист, рисувал е придворни и батални сцени. Не е импресионист. И Вие не сте културен аташе.
Кам се ужаси, че са го разкрили толкова лесно. Ама че безпомощен таен агент беше! Опита да се измъкне със закачка.
— Може просто да съм много лош културен аташе.
Жената сниши глас.
— Ако офицер от полската армия пожелае да разговаря с представител на САЩ, предполагам Вие можете да го уредите.
Внезапно разговорът доби сериозна насоченост. Кам се притесни. Това можеше да е някакъв капан.
А можеше и да е истинско запитване. В този случай щеше да представлява прекрасна възможност за него.
Той отговори предпазливо.
— Естествено, мога да уредя когото и да е да разговаря с американското правителство.
— Тайно?
Какво, по дяволите, беше това?
— Да.
— Добре — каза жената и се отдалечи.
Кам взе ново питие. За какво беше това? Истина ли беше или тя просто се подиграваше с него?
Увеселението вървеше към края си. Кам се питаше какво да прави в остатъка от вечерта. Помисли да мине през бара на австралийското посолство, където понякога играеше дартс с дружелюбните шпиони от Оз. После видя, че Лидка пак е сама. Наистина беше много секси.
— Имаш ли планове за вечеря?
Тя се озадачи.
— Искаш да кажеш рецепти?
Той се усмихна. Явно Лидка не беше се натъквала на израза „планове за вечеря“.
— Исках да кажа, би ли желала да вечеряш с мен?
— О, да — незабавно се съгласи тя. — Може ли да идем в Патицата?
— Разбира се — това беше скъп ресторант, но не много, ако се плаща с американски долари. Кам си погледна часовника. — Да си тръгнем ли сега?
Лидка огледа салона. Нямаше следа от мъжа с раирания костюм.
— Свободна съм — каза тя.
Отправиха се към изхода. Като минаваха през вратата, съветската журналистка, Таня, се появи пак и заговори Лидка на полски:
— Изпуснахте това — каза тя и й подаде един червен шал.
— Не е мой — отвърна Лидка.
— Видях го да пада от Вашата ръка.
Някой докосна лакътя на Кам. Той извърна глава от объркания разговор на жените и видя висок представителен мъж на четиридесетина години в униформата на полковник от Полската народна армия.
— Искам да разговарям с Вас — каза полковникът на отличен руски.